България е на едно от челните места по аборти на момичета под 20-годишна възраст.
Какво става с крехката им психика и незрялата им личност, когато преживеят ранен аборт?
Дават ли за си сметка за отговорността да създадеш живот и да го отгледаш?
Театър „Сълза и смях" се ангажира да покаже една уникална история чрез последния си проект - „Амарантос".
Пиесата на Димитър Кабаков, режисирана от Възкресия Вихърова, стъпва върху подобна случка със забременяла напук тийнейджърка, която е изправена пред големия въпрос за смисъла на майчинството, на живота въобще.
Момичето се лута в собствените си идеали и невъзможността за близост и любов.
Действието се развива в родилен дом, в който Ирина пристига сама, с един куфар и напреднали контракции.
По време на полусъзнателното състояние, в което изпада, се появяват родителите й, баба й, самоубилата се приятелка, братчето...
Пиесата не се занимава с дидактика, а се опитва да разбере причините за проблема.
