Все по-чести са случаите, в които океанът изхвърля на брега огромни, мъртви бозайници. В последствие се установява, че те са били погълнали десетки килограми отпадъци от водите, които обитават, и това е най-вероятната причина за тяхната смърт.

Определено е тъжна гледка да се вадят джапанки, найлонови торбички и пластмасови бутилки от стомаха на поредния кит. Вероятно обаче сме си задавали въпроса защо и как тези животни поглъщат целия този боклук.

Учените все още не могат да стигнат до единодушен отговор на това питане. Пластмасата е навсякъде, а в Световния океан плуват над девет милиона тона, което е огромно количество, невъзможно да се избегне от неговите обитатели.

Снимка 456757

Източник: GettyImages

Според някои, животните в океана просто не могат да различават пластмасата от своята храна и тя дори им мирише на нещо, което става за ядене. Най-голямо недоумение предизвикват именно китовете, които ловят в дълбините на океана, най-вече калмари.

Тъй като там, надълбоко, е много тъмно, те се ориентират по звуците, които чуват. А отпадъците може да им звучат като храна и така да ги привличат. Не всички видове боклук достигат до дълбините, но пластмасовите бутилки например успяват да потънат.

Снимка 456784

Източник: iStock

Други, като торбичките, се оплитат във водорасли и така понякога успяват да достигнат дълбини като Марианската падина - най-дълбоката океанска, която също не е пощадена от човешкия боклук, пише National Geographic.

Китовете, освен белите, които имат естествена "цедка", не са животните, които поглъщат най-много пластмаса на тази планета. Някои видове морски птици край бреговете на Австралия и Нова Зеландия поглъщат повече от всички останали.

Сините китове и какъв пулс имат

Какъв пулс имат сините китове

Подобно замерване се прави за първи път в историята

Но смъртта на огромните бозайници е много по-забележителна и повдигаща въпроси. Според учени, тя не настъпва бързо, а бавно и мъчително, за което свидетелстват и количествата боклук в стомасите на китовете - те не могат да се погълнат за ден. Когато обаче попаднат там, място за храна вече няма и животните могат само да чакат края си.