За няколко години животът ни сякаш се промени коренно покрай навлизането на изкуствения интелект в голям брой сфери. И още в началото на тази технологична революция едно от големите предизвикателства се оказа да успеем да различаваме съдържанието в интернет пространството, което е генерирано от AI, от реално заснетите кадри.
Това и сега понякога се оказва трудна задача, особено за групи като деца и по-възрастни хора. И понеже всички ние консумираме този тип съдържание ежедневно - било то като кратки видеа в социалните мрежи или дори като рекламни клипове по телевизията, е важно да знаем какъв може дa бъде по-продължителният ефект. Освен, разбира се, да попаднем в заблуда или измама.
Според преподавателя в Масачузетския технологичен университет Пати Маес, AI-генерираното съдържание може да доведе и до генериране на фалшиви спомени. До този извод стига след проведен експеримент, в който участниците разглеждат поредица от снимки. А след кратка почивка на част от тях се показват същите тези снимки, докато на други - техни променени версии, генерирани от AI.
Източник: iStock
И се оказва, че хората, видели изображенията, променени от ИИ, не само по-често си спомняли погрешно оригиналното изображение, но и проявяват прекомерна увереност в своите неверни спомени. И това е поредното доказателство за нещо, установено още през XIX век - че човешката памет е непостоянна и много податлива на внушения и манипулации.
Именно това прави дезинформацията и фалшивото съдържание, което днес е навсякъде, толкова опасно. Защото паметта ни трудно различава истина от фикция и има склонността да запомня по-често това, което не е реалност.
Източник: iStock
Многобройни проучвания от последните години показват, че генерираните от изкуствен интелект дезинформационни материали успешно създават фалшиви спомени в съзнанието на хората, променяйки представата им за това кое е истина.
Така например ако попаднем няколко пъти на дийпфейк видеа, в които се говори за политически скандал, ние може да се убедим, че той наистина е бил факт и това да повлияе на начина, по който гласуваме на изборите например.
Но дори когато AI се използва с не толкова злонамерени цели, отново размива представите ни за реалността. Причината е, че генеративният изкуствен интелект е склонен да допуска грешки в резултатите си - явление, наричано "халюцинации". Именно затова големи институции продължават да залагат на задължителното участие на човек някъде в системата, който до проверява резултатите и да свежда до минимум риска от грешки, обяснява Gizmodo.
