През октомври зеленчуковата градина крие обещание за следващата година. И ако имаме малко търпение сега, може да си осигурим семена за следващата година - от най-добре развилите се растения през този сезон. Ето три зеленчука, от които да съберем семена през октомври, за да ги отгледаме отново догодина.
Боб
Бобът е един от най-непретенциозните зеленчуци, когато става дума за събиране на семена. Той върши по-голямата част от работата сам, стига да устоим на изкушението да оберем и последната шушулка, докато е все още хрупкава и зелена.
Необходимо е да оставим няколко от най-здравите растения да узреят напълно и да изчакаме шушулките им да станат кафяви и сухи на допир, докато са още на стъблата. Добре е да изберем растения, които са се развили добре и не показват признаци на заболяване, и да оставим шушулките, докато започнат да дрънчат при разклащане.
Източник: iStock
Ако октомврийските дъждове настъпят, преди да са изсъхнали, отрязваме цялото растение или обираме шушулките и ги оставяме да доизсъхнат на закрито - на топло, проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина. Поставяме хартиен плик под стъблата, за да съберем семената, които изпадат, когато шушулките се разпукат.
След като шушулките станат чупливи, изваждаме семената на ръка и ги разстиламе върху поднос за още една-две седмици. Те трябва да са твърди на допир, а не влажни. Ако има меки, петнисти или повредени семена, можем да ги изхвърлим. Най-добрите запазваме за следващата сеитба, като отбелязваме сорта и годината на събиране върху пликчето.
Бобът обикновено се самоопрашва, което го прави надежден избор за начинаещи градинари. Различните сортове от един и същи вид обаче могат да се кръстосат, особено когато пчелите са активни и растенията растат близо едно до друго. Ако искаме да запазим характерните особености на даден сорт, трябва да събираме семена само от него или да оставяме достатъчно голямо разстояние между различните сортове.
Тикви и и зимни тикви
Тиквите и зимните тикви са готови за събиране на семена, щом достигнат пълна зрялост. Признаци за това са твърда кора, характерният за сорта цвят, който плодът вече е придобил, и дръжката, която е започнала да изсъхва. Друг начин да проверим зрелостта е с нокът. Ако кората устоява на натиск и не се надрасква лесно, плодът най-вероятно е узрял. В случай че поддава, е добре да оставим тиквата още известно време на растението. Стига времето да позволява, разбира се.
Източник: iStock
В по-хладни райони сланите могат да наложат по-ранна беритба. Заради това е препоръчително да приберем зрелите плодове преди настъпването на мразовитото време, като оставим малка част от дръжката, и ги поставим на топло и сухо място за няколко седмици. Този период им позволява да доузреят, да се запазят по-дълго, а семената да завършат развитието си. В районите с по-мек климат пък октомври може да предложи повече време за узряване на тиквите на открито.
Когато стане време да разрежем плода, изваждаме семената и ги отделяме от влакнестата вътрешност. Купа с вода и фина цедка ще ни помогнат за тази задача. Разтриваме леко семената, изплакваме ги и изхвърляме видимо повредените. Останалите разстиламе на един слой върху чиния, покрита с хартия, и ги разбъркваме всеки ден, за да може въздухът да достига навсякъде.
Добре е да имаме предвид, че на по-едрите семена може да им бъдат необходими няколко седмици, за да изсъхнат напълно. Дори когато са сухи отвън, те все още може да задържат влага във вътрешността си. Чак след като изсъхнат напълно, можем да ги поставим в надписан хартиен плик, а след това - в херметически затворен съд, който да съхраняваме в хладен и тъмен шкаф.
Тиквички
Тиквичките обикновено се берат млади и крехки. За да съберем семената им, обаче, трябва да изберем здрава тиквичка и да я оставим на растението, докато нарасне значително, кората ѝ се втвърди и цветът ѝ се промени. Тя най-вероятно ще заприлича на нещо, което не бихме сложили на масата за вечеря, но точно това е целта.
Източник: iStock
Ако има опасност от слана, е добре да откъснем тиквичката и да я оставим да доузрее на закрито за няколко седмици. След това я разрязваме внимателно (защото твърдата кора може да се окаже изненадващо упорита) и изваждаме семената. Изплакваме ги, за да отстраним остатъците от вътрешността, и ги разстиламе на един слой, като ги обръщаме редовно.
Тиквичките могат да се кръстосват с други сортове, включително някои тикви. В резултат от събраните семена може да пораснат растения с неочаквана форма, вкус или вид на плодовете. Но ако искаме да получим такъв, който запазва характерните особености на любимия ни сорт, трябва да събираме семена от свободно опрашващи се растения и да се уверим, че наблизо цъфти само един съвместим сорт. Друг вариант е да опрашим цветовете ръчно и да ги защитим от чужд прашец.
Важно е да знаем, че никога не бива да ядем тиква или тиквичка, която има необичайно горчив вкус. Вместо това трябва да я изхвърлим. Причината е, че горчивината може да сигнализира за високо съдържание на кукурбитацини - вещества, които могат да причинят неразположение и отравяне. Също така, не бива да запазваме и семена от такъв плод, пишат Homes & Gardens.
