Тя се определя, като нетърпелива, динамична и импулсивна. Стреми се към най-доброто и амбицията не й е чужда. Последните 15 години осъществява мечтите си в Палма де Майорка.
Тя е Мария - познато лице от втория сезон на "Фермата". Малко преди финала, най-устойчивата жена напусна предаването, заради лош късмет.
Шоуто я върна в България. За дълго време. Мария отново започва "на чисто". Този път на родна земя.
Мария, прецакаха ли те Иван и Андрей, като не ти казаха за тази прословута дъска, която закова 2 пъти безсмислено?
- В адреналина и бързината изобщо не очаквах да ми кажат да не продължавам, а всъщност са могли да го направят. Определено, виждайки шансовете, които пропускам и отпадам, естествено, че са неща, за които си казваш: "Да, защо това не се случи така". Можех да бъда по-концентрирана и внимателна в действията си, както и да бях попитала точно правилото в момента - от коя дъска започваме да ковем и да бъда сигурна дали трябва да кова пироните върху първата или да започна от следващата. Но в бързината и аз пропуснах да се уверя в правилата.
С наближаването на финала, кой най-много мислеше за тези 100 000 лв?
- Първо ще каза за себе си. За 100 000 лв. започваш да мислиш, приближавайки се към финала, защото в самото начало е още много рано. Мислите ти първоначално са - да се адаптираш, да изградиш отношения, да свикнеш с трудните условия и парите са ти последната грижа. Приближавайки се обаче към финала вече свикваме с живота там, ставаме и вършим нещата от сутрин до вечер. Имаш повече време да мислиш за наградата. Мисля, че е пълна лудост да си в състезателен формат, с награда, и да не започнеш да мислиш за тези пари. Защо си бил там толкова време, не изкарвайки по никакъв друг начин пари... Животът е материален. Трябва да излезем и да започнем да си плащаме сметките, така че съм сигурна, че всички са мислили много повече за парите отколкото за другите неща, защото накрая нямахме и толкова работа. Бяхме 6-7 човека, за какво друго да мислиш? Просто не искаха да си признаят. Няма нищо лошо в това - да си там и да се бориш за нещо. Не вярвам, че хората не са мислили за парите.
Кой беше лидерът сред жените? Може би ти?
- Не съм се вживявала в ролята на лидер. Аз искам да бъда собствен лидер на себе си. Моята философия е - силен човек съм, нямам нужда да се доказвам или да мачкам другите, но не толерирам, когато се навлиза в моето пространство и недобро отношение към мен от другите. Искам да мога да организирам и следвам моя си път.
Какво не уловиха камерите?
- Това, което не "хванаха" камерите, даже и аз не бях уловила, е коментарите, че съм кокона и съм била там само, грижейки се за външния си вид. Аз съм много организирана и дисциплинирана. Държа много на външния вид и още повече на вътрешния. Според мен, един добър външен вид не може да съществува, ако нямаш добър вътрешен такъв. Няма нищо лошо да се грижиш за хигиената и приятно изглеждащия си вид във Фермата, дори и на Марс или на Луната.
Кой искаш да спечели "Фермата"?
- Имам двама любимци - Стоян и Галя. Ще се радвам поне един от двамата да стигне и спечели финала. Те са супер достойни, най-много правеха за Фермата.
След твоето напускане чухте ли се с Михо?
- С него се чухме по Viber и общия чат на "Фермата". Имаме си и личните телефони. Да, пишем си, но до момента още не сме се виждали.
Изяснихте ли си отношенията?
- Оказа се, че той е приел моето отношение към него в малко по-различна посока. Видял е нещата, като евентуална връзка. На мен ми е малко тъжно, че всъщност съм го разочаровала за това, че не съм имала такова намерение. В Михо виждах много от себе си, в един момент от живота ми, и исках, ако мога, да му дам една протекция, защото той е много чувствителен и добър човек.
Вътре, във Фермата, усети ли по-различна симпатия от него към теб?
- Отношението и постоянната грижа, която той ми даваше, на моменти ме караше да мисля, че има нещо повече от приятелство. Говорила съм с него и му казвах, че нямам намерения и не искам да създавам връзка в момента. Аз съм в един сложен момент, една адаптация, промяна. Трудно ми е да жонглирам с толкова отговорности наведнъж. Дори шофирайки по софийските улици, за мен е нещо ново. Различните хора и начинът на мислене в България и чужбина... На всичко отгоре и връзка... просто няма да издържа.
Някои те обвиниха, че ти използваш мъжете, за да се придвижиш по-напред в предаването. Какво би им отговорила?
- Отговарям им, че да имаш човешко отношение към един мъж, не е използване. Аз помагах на Михо със съвети и намерението ми да го предпазвам от влизане в много конфликти. Къде виждат използване... Михо излезе много преди мен, и то два пъти. Безкористно помагам на мъже и на жени, на познати и непознати. Вярвам в кармата и че всичко, което правиш, даваш или получаваш се връща, използвайки някой, след това ти ще бъдеш използван. Не си позволявам да слагам етикети и да отричам различните хора и да ги виждам, като нещо по-лошо. Те са такива, каквито са.
След излизането ти, чухте ли се с един друг персонаж от "Фермата" - Динко?
- С Динко се чуваме. Много добри приятели сме. Даже Динко ми се обади, бидейки с Михо. Няма нищо, което сме скрили. Нямаме нищо по-специално отвън. Той се чува и контактува с Михо много повече отколкото с мен. Няма никакви планове за доразвиване на нещата, поне за момента. Има време за връзки. Оставам в България.
ОТ ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА ДО ФЕРМАТА
Как се случи твоето заминаване за Испания?
- Бях във връзка, между 21 и 26 г. Беше 5-годишна връзка, която явно е отивала към своя край. Разделяйки се с гаджето ми реших да замина. Даже с него имахме общ бизнес, който зарязах и му оставих, а всъщност бизнесът бях започнала сама. Изчистихме си материалните отношения и заминах. Връщането ми се случи по подобен вариант. След почти 3-годишна връзка аз се разделям и в този момент решавам да се върна. Вярвам, че не е случайно. Нещата, които ни се случват са уроци и тези, които се повтарят в нашия живот и ние не сме ги научили, ще продължават да се научават.
Колко време, преди старта на предаването, ти вече беше в България?
- На 21 август пристигнах. На 29-и влязох във Фермата.
Документите от Испания ли ги изпрати?
- Да. Всичко тръгна онлайн, през април. Два дни преди приключването на кастинга аз подадох документите. След това бях получила e-mail, на който не бях отговорила. Една неделя ми се обадиха режисьорите, за да ме попитат защо съм отказала участие. Не отговаряйки на e-maila те го приемат, като отказ. Направихме интервю по Skype. Те ме одобриха и вече за другите интервюта бях в България.
Беше ли приключила връзката си, когато подаде документи за шоуто в България?
- Да. Връзката ми приключи октомври-ноември 2015-а, аз подадох документите си през април.
Какъв е животът в Испания?
- Аз съм живяла година и половина в Мадрид и после 13 г. в Палма де Майорка. Мадрид е много подобен на София, животът е по-градски и по-истински. В Майорка животът се дели на "сезон" и "извън сезон". Силните месеци са летните, от април до октомври. След това ноември-март е почивка за всички. Испанците са топли хора, много слънце, много жеги и нещата се оставят за "маняна", което е "утре". Задължително имат следобедна дрямка. Не си дават много зор, защото жегата е трудна за понасяне. Там се работи усилено до 14:30 ч. После се почива, в най-топлите часове на деня. Животът е по-нединамичен и спокоен. Почти всичко е свързано с туризъм. Тази сезонност става малко еднообразна и прекалено рутинна.
Когато отиде там, с какво се занимава?
- Заминах там през 2000 г. Бяхме без визи за Испания, но все още, за нас, нямаше Европейски съюз. Третираха ни наравно с хората от Африка и Латинска Америка. Беше много трудно да се вземат документи. А без тях нямаш право на работа. Започнах от нулата. Единстевното нещо, което ми помогна, беше английският език, който знаех. В Майорка, ако не знаеш испански, се оправяш добре и с английски. В началото започваш една бюрократична и дълга история за документи. Намираш си нелегално работа. Стъпка по стъпка започваш да се легализираш. 11 месеца бях абсолютно нелегална, без здравни осигуровки, без право на шофиране, без нищо... Едно ново начало. Впоследствие намерих работа в дискотека. Направиха ми договор, подадох документи. Появи се амнистия, с която ми дадоха първата резиденция, която е само 3-месечна. После трябва да подновяваш. По-късно станах ПР, пак сезонно. Започнах и курсове по испански. След време направих собствена агенция за имоти, но след 4 години я оставих. Последните три години и половина се занимавах с персонално треньорство.
От дете ли си спортна натура и как поддържаш фигурата си?
- От дете съм съревнователна натура. В училище винаги се стремях само към отличните оценки. Със спорта обаче започнах на 30, в много късен период.
Кой е най-правилният режим?
- Започнах по трудния път. Преминах през грешните диети, начин на спортуване и персонални треньори, но това е единственият начин да се научиш бързо. Нещата се учат най-лесно на практика. Няма диета, която да решава проблема. Трябва да се намери баланс между здравословното хранене - една диета, имам предвид хранителен режим, движение и да не търсим резултата в месец, три, шест, а да бъде част от нашето ежедневие. Колкото е по-бавен резултатът, толкова е по-траен. Бързите резултати са временни.
Каква е разликата между българския и испанския мъж?
- Малко съм забравила отношението на българския мъж към жените, защото 15 години са много време. През този период съм била с англичанин и испанец. Според мен, няма кой знае какви разлики. Базата на човешкото отношение е едно и също. Може би англичаните са по-малко ревниви от испанците, а българите и испанците си приличат повече. Като че ли те са по-привързани към жените си, докато англичаните дават повече лично пространство. При англичанките е традиция и абсолютно нормално да ходят на ваканция, по женски. Правят го постоянно. В това отношение англичаните са по-либерални.
С какво планираш да се занимаваш сега в България?
- Планирам спортни събития с моя приятел и шампион по самбо Борислав Цеков. Той, също като мен, е от Троян, на 21 години е. Има невероятен спортен дух. В момента е масажист на националния отбор по вдигане на щанги и по бокс. Запознах се с него сега в България, купувайки си кафе на една бензиностанция в Троян, където той седеше. Пресякоха ни се пътищата. Разбрахме се, без много думи. Направихме една тренировка на стадиона. Аз изтичах 10 обиколки с него. Правим планове да спортуваме заедно. Искам да пробвам по-леки женски тренировки с вдигане на щанги, нови техники. Планирам да запиша курсове в НСА. Евентуално мога да изкарам едно висше за треньор.
Не те ли плаши рязката финансова промяна от доходите в Испания и тези тук в България?
- Естествено, че ме плаши, защото преди да вляза във "Фермата" нямах възможността да работя през най-силния сезон - лятото. Но не ме е страх, защото това, което е предопределено за мен, в моя живот, ще си го получа. Винаги съм оцелявала. Да отида в Майорка, където е по-висок стандарта е не по-лесно, тъй като аз тръгнах от най-ниското ниво и то нелегално. Не получаваш заплащането, което взимаха останалите. Това е нещо, което съм преминала. Сигурна съм, че ще се справя и ще върша повече неща тук, за да докарвам един стандарт и финанси, които ще са ми нужни, за да живея. Имам проекти, които евентуално ще бъдат свързани с Майорка и България. В момента трябва да остана малко повече тук, за да мога да направя нещо между двете места.
ЗАЩО СТАНАХ СИЛНА...
Спомена в предаването, че на 5 години губиш майка си. При какви обстоятелства почина тя?
- Това е една много тежка и трудна тема, която до сега никога не е излизала и не съм я коментирала. Много малко хора знаят за това, което ми се е случило. Попълвайки анкетните карти, аз трябваше да съобщя тази информация. Сега хората ме питат какво се е случило. Досега не съм бъркала в тази рана. Било е затворено дълбоко в мен. Случва се инцидент, нещастен случай. Аз съм само на 5 години. Така става, че губейки човека, който ти дава сигурността в живота, аз трябва да я намеря в себе си. Започвам един много тежък път, но успявам, благодаря на Господ и ангела, който ме пази. Знам, че тази сила идва отгоре и се приемам като едно специално дете, което може да стане толкова силно.
Кой те отгледа тогава?
- Баща ми, с много помощ от роднини и близки. Лелите ми са ме гледали до една тийнейджърска възраст. Всяко лято ходех на село при сестрите на майка ми. Били са като истински родител и замисляйки се мога да кажа, че съм имала щастието да бъда с много майки.
ЛУДИ ГОДИНИ
Коя е най-екстремната ситуация, в която си попадала?
- Една от най-големите лудости, които съм правила, е да замина за Южна Африка на 21 години. Беше на 28 декември. Предприемах действия почти на границата на лудостта. Заминах съвсем сама, търсейки новото, различното, интересното, без да се замислям, че това е друг континент, толкова далеч от България.
Защо избра точно това място?
- Защото беше много трудно да се замине за Америка в тези години. Почти невъзможно беше да се вземе виза. Имаше период, в който имаше емигрантска вълна към Южна Африка и можеше да се вземе виза. Аз взех и заминах. Останах там 6 месеца. Запознах се с българи, помогнаха ми много хора. Даже работех в една от най-големите фирми.
Тук ти оборваш твърдението, че българите в чужбина не си помагат.
- На мен винаги са ми помагали. Не само българи. Имала съм късмет да попадам на хора, които са ми помагали. Като по-малка, 4 години всеки ден гледах едно детенце. Бях като нейна детегледачка. Помагах на майка й. Нещата, които съм получавала, са тази възвръщаемост и тази връзка - че получаваш това, което даваш. След 26 години майката на това момиченце се обади да ми благодари и да ми каже, че ме обича. Аз се сетих, че съм й помагала. Тогава не съм го виждала като помощ и не съм очаквала нищо в замяна. Но нещата, които са ми се случили, са ми показали, че нищо не се губи. Кръговратът е постоянен и вечен.
Мечтаеш ли вече за семейство?
- Споделям мнението, че до 25 г. щом растем, само 15 години, след като сме пораснали, не може да се считаме за остарели. Най-голямата физическа сила имаме точно на 40. И още по-хубаво е, ако си узрял и успял да се съхраниш психически и приемаш живота спокойно, философски . Мисля че, в момента съм в най-хубавия период, в който да започна да създам нещо толкова отговорно. Досега съм била едно дете. А когато дете гледа дете не е толкова осъзнато. Искам да бъда осъзната майка. И да не правя грешки, които съм правила със себе си и след това да ги повторя върху някой друг, защото нямаме право да грешим с останалите. По-добре първо да сгрешим със себе си и да се научим, а после да бъдем много по-безгрешни към другите.
