Представете си да тръгнете от Германия с малък сгъваем каяк, без да знаете кога ще се върнете, без да имате работа, която да ви чака, и с план, който първоначално е съвсем прост: да стигнете до Кипър. А сега си представете, че седем години по-късно сте в Австралия, след като сте изминали повече от 50 000 километра по реки, морета и океани.
Точно това прави Оскар Шпек - човек, който днес е почти забравен, но чието пътешествие спокойно може да бъде определено като едно от най-невероятните приключения на XX век.
През септември 1939 г. Шпек достига района на Торесовия проток. Той слиза на остров Сайбай, а след това е отведен на остров Търздей. Само че вместо да бъде посрещнат като герой след седем години гребане, там го очаква арест.
Причината е проста и жестока за времето си - Шпек е германец, а светът току-що е влязъл във Втората световна война. Но преди да стигне до този момент, той вече е извършил нещо, което изглежда почти невероятно дори по днешните стандарти.
Всичко започва от безработицата
Оскар Шпек е роден през 1907 г. в село близо до Хамбург. Напуска училище още на 14 години и започва да работи, а младостта му преминава на фона на тежките последици от Първата световна война, икономическата криза и Голямата депресия.
В началото на 30-те години Германия е в катастрофално икономическо положение, а Шпек остава без работа заедно с милиони свои сънародници. Пред него няма кой знае какви перспективи. Именно тогава решава, че може би най-доброто, което може да направи, е просто да тръгне.
Той има две големи страсти - геологията и каякингът. И двете се оказват ключови за бъдещото му приключение. Планът му е да стигне до Кипър и да потърси работа в медните мини. За целта разполага със сгъваем каяк - т.нар. Faltboot, дълъг около пет метра и половина, който може да бъде сглобяван и пренасян по суша, пише IFL Science.
И тук идва детайлът, който прави историята още по-абсурдна: Оскар Шпек не може да плува. Това обаче не го спира.
На 18 юни 1932 г., едва на 25 години, той потегля от Улм. Първоначално маршрутът е сравнително логичен - надолу по Дунав, през Австрия и Унгария, към тогавашна Югославия. След това продължава към Македония и река Вардар, а оттам стига до Средиземно море.
Самият Шпек по-късно разказва, че Дунав започнал да му става скучен. Бил чул, че никой не е плавал по Вардар до Скопие, и решил да стане първият. Това вероятно е първият знак, че първоначалният план за Кипър няма да остане такъв за дълго.
"Защо не Австралия?"
След като достига Солун, Шпек започва да се движи из гръцките острови и накрая стига до Кипър. Само че вместо да започне нов живот в медните мини, той вече мисли за нещо далеч по-мащабно. Идеята за Австралия постепенно измества всичко останало. По-късно той описва как в един момент просто си казал: "Защо не Австралия?"
Това "защо не" се превръща в начало на едно седемгодишно приключение. Когато не получава разрешение да премине през Суецкия канал, Шпек не приема това като край на пътуването. Просто пренася каяка си по суша до Сирия и продължава по река Ефрат.
Така маршрутът му вече не прилича на обикновено пътуване, а на лудо съчетание от експедиция, оцеляване и импровизация. Една от най-тежките части от пътуването е спускането по Ефрат. Според разказите за експедицията в National Archives of Australia, Шпек прекарва около две седмици, без да срещне човек. Храната му е това, което успява да намери - сред останалото диви фурми, които бере по бреговете.
После идват силни ветрове, които го принуждават да потърси убежище на малък остров. Там ситуацията става почти сюрреалистична - единствената му компания е разлагащо се тяло, изхвърлено на брега. А когато бурята отминава, се оказва, че каякът му е изчезнал.
Шпек успява да го върне, но според разказите за приключението това става след подкуп на полицаите, които са го откраднали. И отново продължава.
Половината свят остава зад гърба му
След Персийския залив Шпек поема на изток и следва бреговете на днешните Иран, Пакистан и Индия. Продължава към Мианмар, Тайланд и Малайзия, преминава през Индонезийския архипелаг и стига до Нова Гвинея.
Това вече не е просто пътуване с каяк. Това е години наред живот в лодка, в която мястото е ограничено, а всяка грешка може да бъде фатална. Той прекосява огромни разстояния, преминава през различни климатични зони и се сблъсква с условия, за които неговият сравнително лек сгъваем каяк едва ли е бил предназначен.
Към края на пътуването го очакват и нови опасности - огромни вълни, акули и крокодили. През септември 1939 г. Шпек вече е достигнал източния край на Нова Гвинея и се насочва към Торесовия проток. Той почти е стигнал. Само че светът се е променил.
От приключенец до "вражески чужденец"
Когато Шпек пристига в района на Австралия, Втората световна война вече е започнала. Само няколко седмици по-рано Германия на Адолф Хитлер е нахлула в Полша, а Великобритания и Франция са обявили война на Германия. За Шпек това означава, че приключението му внезапно придобива съвсем друг смисъл.
Той е германец, пътува с германски паспорт и пристига в Австралия точно в началото на войната. Полицаите първоначално са впечатлени от невероятното му постижение. Но след това го арестуват като "вражески чужденец".
Шпек е изпратен първо в център за задържане в Еногера, близо до Бризбейн, а след това е преместен в лагера за интернирани в Татура, Виктория. И тук историята му става още по-невероятна.
Той успява да избяга от Татура, но свободата е кратка. Шпек е заловен отново и в крайна сметка е изпратен в лагера "Лавдей" в Южна Австралия, където прекарва останалата част от войната. Според Аustralian National Maritime Museum архивно писмо от 1943 г. потвърждава както бягството му от Татура, така и повторното му залавяне и последвалото задържане в Лавдей.
А бил ли е нацист? Това е един от най-интересните и противоречиви моменти в историята му. Съществуват фотографии, на които върху каяка на Шпек се вижда флаг със свастика. Това е безспорен факт. Но според изследователите и хората, които са го познавали, това само по себе си не е достатъчно доказателство, че той е бил нацист.
Нещо повече - Шпек не се връща в Германия, когато семейството му го подканва да го направи. В писма той дори намеква, че смята своето пътешествие за достатъчен принос към родината.
Според ABC именно тогава се появява и ироничната страна на историята: ако се беше върнал, Шпек вероятно щеше да бъде превърнат в пропаганден герой от нацисткия режим. Вместо това той остава далеч от Германия и продължава към Австралия.
След войната започва нов живот
След края на войната Шпек е освободен. И вместо да напусне Австралия - страната, до която е стигнал след повече от 50 000 километра гребане - той решава да остане.
Отива в района на Лайтнинг Ридж и се включва в опалната индустрия, а по-късно се установява в Сидни. Успява да изгради бизнес, свързан с обработката и шлифоването на опали.
Любопитно е, че неговият каяк и греблото му не остават просто музейни реликви. Австралийският национален морски музей съхранява предмети, свързани с експедицията му, включително греблото, използвано от Шпек през 1939 г. Оскар Шпек живее в Австралия до смъртта си през 1993 г., на 86 години.
И въпреки че биографията му звучи като сценарий за приключенски филм, той така и не получава славата, която подобно постижение би могло да му донесе.
"С признание или без признание"
В края на живота си Шпек изглежда не изпитва особена горчивина от това. В последното си писмо до сестра си Грета той пише: "Доволен съм. С признание или без признание."
След това разсъждава, че е извършил нещо, което може да остане сред най-трудните световни рекорди дори сто години по-късно, но вероятно ще бъде почти неизвестно. И добавя една проста, но много човешка мисъл: войната е променила съдбите на милиони хора. Защо той да не бъде доволен от своята?
Може би точно това превръща историята на Оскар Шпек в нещо повече от приключенска история. Той тръгва от Германия като безработен 25-годишен мъж, който дори не може да плува. Иска просто да стигне до Кипър и да си намери работа.
Вместо това прекарва седем години и четири месеца в движение, изминава повече от 50 000 километра, преминава през реки, морета и океани, оцелява сред пустош, бури, акули и крокодили, стига до Австралия и... е арестуван като враг.
Избягва от лагер, залавят го отново, прекарва години зад телена ограда, а след войната остава в същата страна, която някога го посреща като заподозрян враг.
Днес името му едва ли е сред първите, които свързваме с великите приключенци на XX век. Но пътуването на Оскар Шпек остава удивително и по една много проста причина: той просто продължава да гребе.
Понякога първоначалният план се проваля. Понякога лодката е открадната. Понякога няма храна. Понякога има война. А понякога властите те арестуват точно когато си изминал 50 000 километра, за да стигнеш до мечтаната си дестинация. Но Шпек стига. И може би затова последните му думи звучат толкова естествено: "Доволен съм."
