Представете си да тръгнете от Германия с малък сгъваем каяк, без да знаете кога ще се върнете, без да имате работа, която да ви чака, и с план, който първоначално е съвсем прост: да стигнете до Кипър. А сега си представете, че седем години по-късно сте в Австралия, след като сте изминали повече от 50 000 километра по реки, морета и океани.

7 дни сам в зоната на смъртта: невероятното оцеляване на Дава Шерпа на Еверест

7 дни сам в зоната на смъртта: невероятното оцеляване на Дава Шерпа на Еверест

Едно невероятна история

Точно това прави Оскар Шпек - човек, който днес е почти забравен, но чието пътешествие спокойно може да бъде определено като едно от най-невероятните приключения на XX век.

През септември 1939 г. Шпек достига района на Торесовия проток. Той слиза на остров Сайбай, а след това е отведен на остров Търздей. Само че вместо да бъде посрещнат като герой след седем години гребане, там го очаква арест.

Причината е проста и жестока за времето си - Шпек е германец, а светът току-що е влязъл във Втората световна война. Но преди да стигне до този момент, той вече е извършил нещо, което изглежда почти невероятно дори по днешните стандарти.

Всичко започва от безработицата

Оскар Шпек е роден през 1907 г. в село близо до Хамбург. Напуска училище още на 14 години и започва да работи, а младостта му преминава на фона на тежките последици от Първата световна война, икономическата криза и Голямата депресия.

В началото на 30-те години Германия е в катастрофално икономическо положение, а Шпек остава без работа заедно с милиони свои сънародници. Пред него няма кой знае какви перспективи. Именно тогава решава, че може би най-доброто, което може да направи, е просто да тръгне.

Той има две големи страсти - геологията и каякингът. И двете се оказват ключови за бъдещото му приключение. Планът му е да стигне до Кипър и да потърси работа в медните мини. За целта разполага със сгъваем каяк - т.нар. Faltboot, дълъг около пет метра и половина, който може да бъде сглобяван и пренасян по суша, пише IFL Science.

И тук идва детайлът, който прави историята още по-абсурдна: Оскар Шпек не може да плува. Това обаче не го спира.

На 18 юни 1932 г., едва на 25 години, той потегля от Улм. Първоначално маршрутът е сравнително логичен - надолу по Дунав, през Австрия и Унгария, към тогавашна Югославия. След това продължава към Македония и река Вардар, а оттам стига до Средиземно море.

Самият Шпек по-късно разказва, че Дунав започнал да му става скучен. Бил чул, че никой не е плавал по Вардар до Скопие, и решил да стане първият. Това вероятно е първият знак, че първоначалният план за Кипър няма да остане такъв за дълго.

"Защо не Австралия?"

След като достига Солун, Шпек започва да се движи из гръцките острови и накрая стига до Кипър. Само че вместо да започне нов живот в медните мини, той вече мисли за нещо далеч по-мащабно. Идеята за Австралия постепенно измества всичко останало. По-късно той описва как в един момент просто си казал: "Защо не Австралия?"

Това "защо не" се превръща в начало на едно седемгодишно приключение. Когато не получава разрешение да премине през Суецкия канал, Шпек не приема това като край на пътуването. Просто пренася каяка си по суша до Сирия и продължава по река Ефрат.

Така маршрутът му вече не прилича на обикновено пътуване, а на лудо съчетание от експедиция, оцеляване и импровизация. Една от най-тежките части от пътуването е спускането по Ефрат. Според разказите за експедицията в National Archives of Australia, Шпек прекарва около две седмици, без да срещне човек. Храната му е това, което успява да намери - сред останалото диви фурми, които бере по бреговете.

После идват силни ветрове, които го принуждават да потърси убежище на малък остров. Там ситуацията става почти сюрреалистична - единствената му компания е разлагащо се тяло, изхвърлено на брега. А когато бурята отминава, се оказва, че каякът му е изчезнал.

Шпек успява да го върне, но според разказите за приключението това става след подкуп на полицаите, които са го откраднали. И отново продължава.

Половината свят остава зад гърба му

След Персийския залив Шпек поема на изток и следва бреговете на днешните Иран, Пакистан и Индия. Продължава към Мианмар, Тайланд и Малайзия, преминава през Индонезийския архипелаг и стига до Нова Гвинея.

Това вече не е просто пътуване с каяк. Това е години наред живот в лодка, в която мястото е ограничено, а всяка грешка може да бъде фатална. Той прекосява огромни разстояния, преминава през различни климатични зони и се сблъсква с условия, за които неговият сравнително лек сгъваем каяк едва ли е бил предназначен.

Към края на пътуването го очакват и нови опасности - огромни вълни, акули и крокодили. През септември 1939 г. Шпек вече е достигнал източния край на Нова Гвинея и се насочва към Торесовия проток. Той почти е стигнал. Само че светът се е променил.

От приключенец до "вражески чужденец"

Когато Шпек пристига в района на Австралия, Втората световна война вече е започнала. Само няколко седмици по-рано Германия на Адолф Хитлер е нахлула в Полша, а Великобритания и Франция са обявили война на Германия. За Шпек това означава, че приключението му внезапно придобива съвсем друг смисъл.

Той е германец, пътува с германски паспорт и пристига в Австралия точно в началото на войната. Полицаите първоначално са впечатлени от невероятното му постижение. Но след това го арестуват като "вражески чужденец".

Шпек е изпратен първо в център за задържане в Еногера, близо до Бризбейн, а след това е преместен в лагера за интернирани в Татура, Виктория. И тук историята му става още по-невероятна.

Той успява да избяга от Татура, но свободата е кратка. Шпек е заловен отново и в крайна сметка е изпратен в лагера "Лавдей" в Южна Австралия, където прекарва останалата част от войната. Според Аustralian National Maritime Museum архивно писмо от 1943 г. потвърждава както бягството му от Татура, така и повторното му залавяне и последвалото задържане в Лавдей.

А бил ли е нацист? Това е един от най-интересните и противоречиви моменти в историята му. Съществуват фотографии, на които върху каяка на Шпек се вижда флаг със свастика. Това е безспорен факт. Но според изследователите и хората, които са го познавали, това само по себе си не е достатъчно доказателство, че той е бил нацист.

Нещо повече - Шпек не се връща в Германия, когато семейството му го подканва да го направи. В писма той дори намеква, че смята своето пътешествие за достатъчен принос към родината.

Според ABC именно тогава се появява и ироничната страна на историята: ако се беше върнал, Шпек вероятно щеше да бъде превърнат в пропаганден герой от нацисткия режим. Вместо това той остава далеч от Германия и продължава към Австралия.

След войната започва нов живот

След края на войната Шпек е освободен. И вместо да напусне Австралия - страната, до която е стигнал след повече от 50 000 километра гребане - той решава да остане.

Отива в района на Лайтнинг Ридж и се включва в опалната индустрия, а по-късно се установява в Сидни. Успява да изгради бизнес, свързан с обработката и шлифоването на опали.

Любопитно е, че неговият каяк и греблото му не остават просто музейни реликви. Австралийският национален морски музей съхранява предмети, свързани с експедицията му, включително греблото, използвано от Шпек през 1939 г. Оскар Шпек живее в Австралия до смъртта си през 1993 г., на 86 години.

И въпреки че биографията му звучи като сценарий за приключенски филм, той така и не получава славата, която подобно постижение би могло да му донесе.

"С признание или без признание"

В края на живота си Шпек изглежда не изпитва особена горчивина от това. В последното си писмо до сестра си Грета той пише: "Доволен съм. С признание или без признание."

След това разсъждава, че е извършил нещо, което може да остане сред най-трудните световни рекорди дори сто години по-късно, но вероятно ще бъде почти неизвестно. И добавя една проста, но много човешка мисъл: войната е променила съдбите на милиони хора. Защо той да не бъде доволен от своята?

Може би точно това превръща историята на Оскар Шпек в нещо повече от приключенска история. Той тръгва от Германия като безработен 25-годишен мъж, който дори не може да плува. Иска просто да стигне до Кипър и да си намери работа.

Вместо това прекарва седем години и четири месеца в движение, изминава повече от 50 000 километра, преминава през реки, морета и океани, оцелява сред пустош, бури, акули и крокодили, стига до Австралия и... е арестуван като враг.

Избягва от лагер, залавят го отново, прекарва години зад телена ограда, а след войната остава в същата страна, която някога го посреща като заподозрян враг.

Днес името му едва ли е сред първите, които свързваме с великите приключенци на XX век. Но пътуването на Оскар Шпек остава удивително и по една много проста причина: той просто продължава да гребе.

Внукът на оцелял от „Титаник“ разказа истинската история, вдъхновила противоречивата финална сцена от филма

Внукът на оцелял от „Титаник“ разказа истинската история, вдъхновила противоречивата финална сцена от филма

Ето какво се е случило с Фанг Ланг през 1912 г.

Понякога първоначалният план се проваля. Понякога лодката е открадната. Понякога няма храна. Понякога има война. А понякога властите те арестуват точно когато си изминал 50 000 километра, за да стигнеш до мечтаната си дестинация. Но Шпек стига. И може би затова последните му думи звучат толкова естествено: "Доволен съм."