Нещата, които не знаете за Рут може би са, че носи Библейско име и има брат близнак. Отгледана е от баща си - известния щангист Неделчо Колев и като малка пътува с него постоянно в чужбина. Това няма как да не сте го забелязали, защото е взела от другите култури достатъчно много, че да личи в начина и на мислене, пеене и личния стил, който притежава.

Пораснала е преждевременно и трудно бихте казали, че е на 21, но въпреки всичко албумът й Within Whispers звучи точно толкова свежо, колкото и зряло и точно толкова познато, колкото и новаторски.

Тя е наоколо отдавна - още от проектите си с хип-хоп лейбълите BedBug Studio и Illmate, ако все още тне сте я забелязали... време е да го направите, защото у нас няма много хора като нея. Тя е интересна и харизматична, а когато я слушаш как пее, започваш да вярваш, че мечтите се сбъдват красиво. Рут е певицата, която се появи, за да "спаси" родната поп-индустрия от тотална скука и с нежен глас разби мита, че изпълнителите като нея, се слушат от малцина  в "тайни" софийски клубове.

Историята й е написана върху нотна тетрадка и започва с разказ за една любов в най-чистата й форма. Любовта към музиката! Най-голямата й слабост я превръща в   достатъчно смела за триумф, като доказателството, че ако наистина искаш нещо, няма какво и как да те спре. Определяна за новата нео соул принцеса, притежателка на 5-октавен диапазон и множество признания, тя отдавна е позната на доста световни продуценти.

И въпреки това, изпълнителката на "Близо" е  намерила пътя обратно към България и е решила да остане тук. Дали е „заради усмивките на хората" или причината е в една друга любов, това самата тя реши да ни разкаже:

Какво се случва с Рут и защо „Защо?" още няма клип? Да не сте се отказали да снимате?

Всъщност вече снимахме един клип, но просто на мен не ми хареса как стана. Аз си го представях по съвсем различен начин и за това решихме да го направим отново. Проблемът е, че първото видео аз го режисирах, измислих го и го направихме, но нямахме необходимата техника. Стана и изглежда готино, но просто не е това, което исках. На първата лента оператор е фотографът Димитър Варийски, а за втория ще работя с Ива Гочева и Димитър Гочев.

Посветена ли е тази песен на някой?

В случая събитията последваха процеса, след като изпях песента, тя ми се случи, сигурно има някаква карма, вече ще ме е страх какво пея...

Ще заминаваш ли за Ню Йорк, както се говореше?

Бях взела решение, че ми се прави нещо различно от музиката. И тъй като аз съм един огромен кино фен и това е нещо, което наистина много ме вълнува, ми се искаше да пренеса интереса на някакво по-високо ниво.

Като цяло се кефя да играя. Даже често сред приятели ми се случва да ги забавлявам, говорейки им с акцент или имитирайки някой. Мисля, че просто си го имам в мен. Взеха ме на проби за един сериал и след като снимахме пилотния епизод страшно се зарибих. Реших да кандидатсвам за един актьорски курс в Ню Йорк и те ме приеха.

Не съм искала да уча в НАТФИЗ, просто исках да изкарам по-динамичен курс, на място където знаеш, че ще се научиш как работят нещата. Не знам тук дали има такова място, не ми се занимава с школи, в които нещата се развиват супер бавно. Искам обучението ми да е бързо,  ефективно и няма да ми губи излишно времето, с което аз така или иначе не разполагам.

Това е и причината, поради която няма да замина тази година. Може би лятото,, или когато не съм толкова заета, ще го направя. Но сега няма как да стане. На 8-и декември трябва да съм в САЩ, ако искам да започна, а на мен на 10-и ми е най-важният концерт за тази година (бел.ред. На 10.12 в Sofia Live Club младата певица, шведското дуо Amalia&Opolopo и Soulization ще представят проекта си Future Soul Divas). Предпочитам да не се нагърбвам със 100 неща и накрая нищо да не свърша като хората, проблем който много от артистите имат.

Ти си била и преди в САЩ, по какъв повод беше там?

В САЩ отидох да живея на 17 години съвсем сама. Учех в една музикална академия, в която ме приеха и се налагаше да се издържам сама. Едно моя приятелка ми помагаше в началото, защото беше доста трудно положението. Работех като сервитьорка изобщо не ме е срам да го кажа, защото това което съм научила тогава, когато бях далеч от дома си, е много ценно.

В България едно от нещата, които ме притесняват най-много е отношението към работата на младите. В крайна сметка хората не са вечни, и когато в един ден останеш сам и не си свикнал да работиш, тогава ще се скапеш много повече, отколкото ако започнеш да разботиш на 18. Така си създаващ навик, може да ти е тъпо или да се сърдиш на родителите си, но един ден ще си им много благодарен. Няма срамна работа!

И все пак явно предпочиташ да не живееш в България, защото дори в момента учиш в Холандия. Защо избра тази държава и до къде стигна с образованието си там?

Разликата между образованието в България и Холандия е, че там никой не те кара насила да правиш нещо. Възможностите, които ти дава базата там са огромни, системата им е различна, не работиш на счупени компютри и не сядаш на счупени чинове. Преподавателите са точни и добронамерени и на тях работата им е да те мотивират. И това определено се получава. Освен това и самите студенти се сблъскват с реалните си възожности по-често, заради начина, по който ги карат да мисля за нещата. За средното ми образование нямам много спомени. Не ходех, то тогава и масово не се ходеше. Седяхме по кафетата и пушехме цигари.

Кога Рут реши да стане певица?

Нямам музикално образование, но от дете проявявам интерес към музиката. Първото ми излизане на сцена беше, когато бях на 9 на едно тържество в Тайланд, където баща ми беше треньор. Излязох на сцената и изпях песента от "Титаник", която беше много актуална в този момент.

Няколко години след това, мисля че бях на 12, започнах денонощно да следя музикалните канали, чаках да запиша любимите си песни с пръста на копчето за записване на видеото. Получи се нещо като влюбване - гледах Лорин Хил, Пърл Джем, Ерика Баду, Стерео МС, само яки банди... тогава по МTV все още пускаха музика. След това ходех в компютърни клубове да разпечатвам текстовете на песните им. Исках да правя само това, исках през цялото време да пея, стояла съм по цели нощи будна. Приятелите ми ми казват, че тогава през цялото време съм им пеела някакви неща, аз това не го помня...

Но просто тогава наистина се влюбих. Аз такава любов не съм изпитвала. Мога да я сравня единствено с тази към мъж...

И в един  момент просто знаех какво трябва да направя. Започнах да ходя на уроци по солфеж и много бързо напредвах. Ходех на уроци сама, с трамвая, без билет и то на майната си. Баща ми дори беше против и не ми даваше пари, но учителката виждаше колко много го искам и продължаваше да се занимава с мен.

Звездата ти преди Music Idol ли изгря всъщност? Кой пръв ти подаде ръка?

Реално нещата за мен се случиха много преди да отида на Music Idol. Записах първия си сингъл "Clean Your Heart" на 17 в Bedbugstudio. В него взе участие Jahmmy Youth, който вкара малко реге елементи, Nast  направи обложката, миксираха ми го, мастерираха ми го и стана много готино. Тогава имаше много Underground партита. Спомням си как имахме малки лайфчета в клуб Sugar, където Cooh , пускаше, а аз аз пеех. Тогава никой от нас да е знаел, че той ще стане световно извествен ди джей или пък аз ще стигна до тук.

Пяла съм със Skiller, когато сме били по-малки. В спомените ми е едно участие преди доста години в Созопол, тогава пеехме с него и група Pumpkin Temp, аз такава по къси панталонки, току-що излязла от морето едва ли не, незабравими моменти. Skiller ме научи да правя даже и малко бийтбокс... Тези турнета са родили много истории и някакви случки, които не мога никога да забравя.

Сега на всичките ни концерти идват хора, които познавам и аз много се кефя на това. За мен е важно общуването с тях и искам да направя регулярно да имам турнета из страната. Печеля много от това. Печеля усмивките на хората, което ме кара да съм щастлива. Щастлива съм, когато след концертите те идват и ми благодарят - за това си заслужава всичко, което правя...

Да те върнем на Music Idol...

По принцип не харесвам реалити формати, но тогава, на онзи етап, трябваше нещо да се случи. Разбира се, че има полза да се покажеш, но това работи само, докато си там и след това пак оставаш сам и никой нищо няма да направи за теб. Трябва да се действа много бързо.

Повечето изпълнители, които бяха във формата, докато и аз бях там достигнаха и по-на пред от мен, но при свършването на предаването, с малки изключения, те просто нищо не направиха. Някои от тях са ми приятели и са готини хора, но има огромна разлика от това да си изпълнител, музикант и талант, от това да си просто вокал, който може да интерпретира нещо вече създадено.

Много хора обаче, просто се явяват, за да търсят известност, но нямат концепция за това как да се представят напред. За мен, ако искаш да се занимаваш с музика, трябва да си много по-близо до нея от това да я чуваш как ти звучи. Трябва да знаеш и как искаш да ти звучи, да си я представяш, да знаеш какво ще ти говори, какво е посланието...

Тодор от „Гласът на България" беше също и на Music Idol , той беше от изпълнителите, които стигнаха напред заедно с мен, и е пример за това как един изпълнител не е съумял да се възползва от известността си. Не можеш цял живот да разчиташ на реалититата, за да те направят известен. Трябва да има какво да предложиш на хората веднага след това, за да задоволиш интереса им и те да продължават да те търсят.

А какво ще кажеш за Евровизия тогава, където се появяват и по-утвърдени имена от бг сцената? Мислиш ли да участваш отново?

Това не е моят конкурс. Когато участвах, беше по настояване на моите продуценти. Бих казала, че този форум има сериозни организационни проблеми. В една статия прочетох „Всяка Евровизия носи духа на Хачо" и съм много съгласна с нея.

Това е конкурс, свързан с много скандали, и каквото и да направиш излизаш виновен. Така се случи и с моето парче "FEVER".  Предпочитам да съм гражданин на света, това да представляваш България е бреме, което не мога да го поема. Не го усещам като нещо, в което мога да вложа любов и енергия.

A на теб харесва ли ти изобщо в България?

Харесва ми. Аз тук съм родена и ми е много на сърце страната ни. Все по-приятно ми става като виждам как все повече и повече европеийски заведения отварят врати. Започнаха да идват какви ли не звезди, а и не става въпрос само за музиканти, а и за лектори и хора от всички други сцени.

Случват се готини събития, които все повече превръщат София в европейско мислеща и изглеждаща столица. Все по-силен е градският дух във всичко, става все по-уютно и комфортно. София наистина диша.

Преди мероприятията ни бяха по-ъндърграунд, а сега мога да кажа, че има повече подкрепа от медиите. Защото съм хиляда процента убедена, че именно те са главните виновници за създаването на ценностите на хората. И ако имаше по-културни и образователни издания, вместо такива, в които се описва „Кой?", „Кога?", „Къде?", „С кого?"... щеше да е много по-добре.

Като заговорихме за това, какво е твоето отношение към тези, които най-много присъстват по тези вестници - чалга певците и тяхната музика?

Честно казано нямам мнение, въпреки че това е нещо което се случва в държавата и за съжаление, се е превърнало и в начин на живот на много хора. Аз не го разбирам, не мога да го разбера и не искам и да се опитвам и да го разбирам. Нямам общо с тези страни и няма и да имам. Не го харесвам, но просто то е там, и не мога да го хвана с две ръце и да го изхвърля. В много държави има такива движения, които се случват и са част от сцената, тук това е поп-фолка. За съжаление, тази музика е окупирала много голяма част от съзнанието на много хора. И се е превърнало в техен начин на живот.

Това е индустрия - от дрехите и поведението, до нещата, които се правят и местата които се посещават. Единственото,  което ме притеснява е това, че много скапва ценностите на младите хора. Смятам че това нещо обаче отминава, и ще отмине и ще залезе и ще изчезне.

Според мен хората, които не харесват поп-фолка, започват по-силно да го показват и това започва да се усеща. Започнаха да се появяват повече заведения, които са за друга музикална аудитория. Чалга клубовете се затварят и ние имаме все по-голяма сцена, което трябва да е така, тъй като сме европейска държава и имаме европейска сцена.

Имаш ли идея какви хора слушат твоята музика?

Не мисля, че има възрастово ограничение. Слушат ме градски хора, които обичат хубава музика и не мисля, че съм бутиков изпълнител. На мои концерти са идвали повече хора, отколкото на световно известни музиканти. Събирала съм и по 900 човека. Просто музиката, която правя не е фонова и в нея има много емоция, която се предава на хората и им храни душата.

Това е музика, която те зарежда, не е просто да си я слушаш, ти я преживяваш и е един вид опит. Напоследък залагам и на сценография. (Сценографката и стилистка Ева Вентова се занимава напоследък с визията на групата). Просто искаме да е малко по-театрално от тук-нататък - да има стайлинг, дизайн, сцена, да има театър... да има цялостно преживяване, тъй като ние сме цяла банда.

А как се събра с момчетата от RUTH KOLEVA LIVE BAND?

С бандата сме от 3 години, имам и още един проект с Мартин Денев (популярен джаз пианист - бел.ред.), но това е основната ми група. Запознах се с басиста на едно парти, когато пуснах едно мое любимо парче на Джил Скот, а той ми заяви че могат да го свирят с бандата. Аз преди това имах и други групи, но много ми се искаше да намеря хора, които слушат и свирят музика, каквато и аз харесвам. Тогава ги попитах коя е вокалистката им, а те казаха че са били с Криста, но тя вече не пее с тях и така се събрахме...

А какво става с другото ти аз Nyree?

Тази година издадоха първата ми плоча  под този псевдоним. Продължавам да правя парчета и в тази насока. Записах няколко с Cooh, за един Ню Йоркси лейбъл, само че стилът е дъб стеб. За това избрах и да разгранича двете сцени и публика, за които пея, като се подписвам с различни имена в зависимост от проектите ми. Едва ли хората, които се кефят на соул-фънк биха се изкефили, ако по време на концерт започна да забивам нещо в друг стил.

Този денс експеримент прелъсти и престижната музикална класация на МТВ, как прие новината?

Бях в един магазин, когато се видях и си казах а това май съм аз. Радвам се, определено е признание, но не мисля, че е кой знае какво постижение. Много неща биха ме зарадвали доста повече.

Например...

Спомням си концерта на площад Батенберг, на който имаше 60 000 души и беше като на война... Като запях Песента не чувах абсолютно нищо, не се чувах въобще, нямах идея какво пея, чувах само хилядите хора. Беше много специално. Мисля че всеки изпълнител заслужава поне веднъж да го види това нещо. Велико е! Не бих казала че това е най-любимото ми нещо, но е различно! Бях на 18 това като го преживях и ще го помня винаги.

Следващото ми много специално събитие е на 10 декември в Sofia Live Club. Future Soul Divas е най-новият ми проект съвместно с шведското дуо Amalia и Opolopo. Според мен това ще е едно от събитията на годината. На една сцена ще представим фънк и соул музиката от бъдещето, като ще акцентираме на женското присъствие. И двете с Amalia имаме издадени албуми пре тази година, така че ще покажем как се развива този стил музика.

Това ли е стилът, с който продължаваш и от тук нататък?

Това е стилът, на който смятам да заложа в новото  EP (краткосвирещ албум) - нещо по-новаторско, малко по-разчупени бийтови, малко по-криви бас линии, вокално да си е готино и мелодично, но просто да е малко по-различно.

Не искам да казвам дати - ще е, когато си стане. Имам вече няколко готови парчета. Сега работя с Фичо от Future Shokc. Освен това смятам да запиша и парчето си със SouthWick. Но се надявам в началото на следващата година да мога да го пусна. Не е толкова сложно, просто изисква желание и малко капитал и се получава.  Хората се кефят, а аз мисля че моята музика и дискове се продават.

Спомена SouthWick, доста обещаваща нова банда, с която напоследък, като че ли сте неразделни. Връзката с музиката или връзката ти с вокалиста Боби е причината?

Не е тайна, че сме заедно. Познаваме се отдавна, но връзката ни е от няколко месеца. Още в самото начало на взаимоотношенията ни пътувах с групата му по разни участия и на едно от тях във Велико Търново, осъзнах колко уникален музикант е той. Боби има най-якото сценично поведение, което съм виждала. Просто стоях и гледах бандата съвсем сама с отворена уста.

А съм ходила на много концерти, слушала съм на живо почти всичките си любими изпълнители - Ерика Баду, Джо Стоун... но той наистина е уникален. И е много по-добър от мен. Имаме много общо, въпреки че аз съм малко по-голяма от него и от другите в бандата, но в музиката това няма никакво значение.

Влюбена ли си?

Сега е смесено. Имах една раздяла, но пък тази нова връзка...

Коя е твоята муза?

Любовта. Когато си влюбен си най-креативен.