В най-новия си брой списание "Max" представя отблизо мислите и чувствата на двукратния световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Той е измъчван от съвестта си и най-вече ядосан на себе си. Мнозина го подкрепят, но други го искат осъден, но нека надникнем в най-съкровените мисли на шампиона.
Max: Как сте?
Стависки: Може би вече малко по-добре в сравнение с първите дни след катастрофата. Поне шокът отмина, сега е в други граници. Опитвам се да се справям, доколкото мога, с обстоятелствата. Живея без планове.
Max: Кога за последно се почувствахте щастлив?
Стависки: Когато се върнах в България от Токио и втората световна титла... Усещането за това вече ми се струва като в друг живот, като спомен, който дори не е мой...
Max: Представяте ли си бъдещето без Албена до вас?
Стависки: Не си представям нито миналото, нито настоящето, нито бъдещето без нея.
Max: Какво разбрахте за себе си след този драматичен удар?
Стависки: Разбрах, че няма безгрешни. Че никой не е застрахован. Че няма вина без наказание. Че славата има обратната страна на медала. Че хората са способни на безкрайна подлост, за да спечелят нещо за сметка на чуждото нещастие...
Max: След това, което се случи с вас, някога ще се качите ли на кола отново, дори да имате тази възможност?
Стависки: Да. Имам доста здрава психика, въпреки че никога няма да забравя инцидента. Взех си поука. Надявам се да съм бил за урок на всички хора.
Max: Някога чувствали ли сте, че може да се случи нещо толкова фатално?
Стависки: Повтарям думите на един служител на КАТ, който участваше в тв предаване след катастрофата: „Нито един човек, без изключение, дори и секунди преди катастрофата не вярва, че това може да се случи."
Max: Коя е най-голямата лъжа, която чухте за себе си в последните месеци?
Стависки: Имаше доста лъжи, но аз знам истината за себе си и се старая да не им обръщам внимание. Това е и един от съветите на приятелите ми.
Останалата част от интервюто може да прочетете в броя на списанието за декември...
