За Художничката:
Еми Вега е родена през 1953 година. Завършва архитектура в Люблянския университет, специализира урбанизъм в Грац и Берлин, а живопис учи при професор Йоже Циух в Словения. Живее и работи в Любляна, Словения.
Творбите си - картини, илюстрации и карикатури, свързани с общ знаменател „уникалности в словенското пространство", досега е показала на 37 самостоятелни и на 54 общи изложби в родината си и в чужбина. Изявява се също така като журналистка и писателка.
Повече за идеята "Вдишай Дълбоко":
Представи си, че си тръгнал с четка, че си тръгнал с перо срещу голямата вълна . А би трябвало, разбираш ли,
Би Трябвало! Това, което ни заля - тази материалистична религия, която ни завари по-скоро боси от колкото добре обути, показа прекрасното си, сияещо лице. Ама показа и зъби. Заради зъбите трябва. С всички средства трябва - срещу течението. Просто нанякъде. Ти лично - навън. Заради себе си и заради всички нас. Встрани. Само далеч встрани от вълната.
Аз тръгнах. На път. Да открия. Какво се случи с нас. Със Словения?
Жадуващ блясък, с ококорени към запада очи, така ненаситно алчен за пари, този малък народ се зароби сам. И казах: вдишай дълбоко, мой мъничък народе и загреби широко с крилата си това, което е смисъла на живота - свободата.
От Любляна до Македония се събраха Хиляда Километра Облаци. Тежестта на Балканския танц, Кървавия танц притиска на долу. Стиска с безформената си сивота. Всичко, което е, се записва във въздуха, разбира се, и този път е хиляда километра кърваво бреме; височина неизвестна.
Македония пък - сякаш са угаснали всички сценични светлини .
И казах: вдишай дълбоко - събуди се -хайде, нека всички добри хора се събудят и посеят онова, което така отчайващо липсва - светлина;
във всяка мисъл и слово, в действията и мечтите.
От свети Иоаким Осоговски - от Крива Паланка до Балчик се простират седемстотин километра звезди. Горе - ясно, под колелата - сила. Силата на земята. Невероятната сила на планинските масиви и планинските вериги, която закръжи над Черно море и се стрелва в равнините, в долините. Още я има - тази сила - в хората. И казах: вдишай дълбоко - човече, не допускай да се прекъсне тази връзка, Връзката между Земята и Небето. Обичай тази земя, и всяко дърво, всяка билка и цвят, всяка капчица вода, както и къщите и хората, които още запазват силата; всеки дъх, който дава живот, обичай.
От Балчик - с един скок - и си в Румъния. Вдишах, ама наистина дълбоко, и скочих през границата. После... После бягах. Назад. После пък...
Ще нарисувам шест добри самодиви, за Румъния, казах, защото ме накара да бягам. После пък... Има ли самодиви? Има ли Гея шест лица, тя ли е богинята на Земята, която... С всичка сила предупреждава? Заръката й, заръката й до всички нас е...
Това, което заръчва НЕ е хубаво.
Нарисувай си сам...
Представи си сама..."
