Днес е официалната премиера на "Мрежа от лъжи" ("Body of lies"). Най-новият филм на Ридли Скот разказва историята на агент на ЦРУ, който се опитва да намери смисъл от работата си в организацията. С Леонардо Ди Каприо и Ръсел Кроу в главните роли и по сценарий на носителя на "Оскар" Уилям Монахън ("От другата страна"), филмът е с неприкритата амбиция да триумфира в боксофиса и на "Оскарите", но и да провокира съвестта на зрителите.

Следва кратко интервю с Ди Каприо за "Ройтерс".

С напредването на възрастта, сякаш става все по-важно за теб да приемаш роли, които казват нещо на зрителите. "Кървавият диамант" беше филм с послание, такъв е и "Body of lies".
Абсолютно. Човек е подсъзнателно привлечен от подобни теми, те са вълнуващи, провокативни и леко опасни. Това не означава задължително, че а) хората ще искат да ги видят б) ще бъдат качествени филми или в) ще променят света по някакъв начин. Първо трябва да направиш филм, който да забавлява зрителите и тогава може да кажеш, а сега нека поговорим малко за политика. Да направиш филм с единствената цел да отправиш някакво послание към света и хората да не отидат да го гледат, е страшна загуба на време.

Кога филмите поучават твърде много?
Трябва да потърсиш истината и да покажеш на хората, това, което според твоето търсене е най-близко до реалността. В този филм се позоваваме на няколко отделни истории и операции, които са се случили. Но трябва да има и място за забавление.

Посланието на филма сякаш е - "Злото ражда зло, независимо на коя страна си".
Това харесвам в героя си - той е агент на ЦРУ, но в ситуацията, в която е поставен, всеки зрител може да се идентифицира с моралната му дилема. Той се опитва да е лоялен към страната си, но същевременно с това иска да е добър и към отделния човек, в момент, в който всеки мами всеки.

С какво друго се занимаваш извън киното?
В момента работя по проекта "Грийнсбърг" - който има за цел да възстанови един град в Канзас, разрушен от ураган. Работя и по няколко образователни програми, като най-важното нещо, което научих от тях е, че хората не искат , да им се казва как да мислят или да живеят. Моето послание за предстоящите избори е младите хора, които се вълнуват, къде ще е страната им след 50 години, трябва да гласуват, за този, за когото самите те искат. Това ме вълнува точно в този момент.