Темпераментната актриса от „Стъклен дом" Яна Маринова се забавляваше на макс по време на партито на бТВ в клуб „Ялта". Компания й правеха две приятелки и младия актьор Дарин Ангелов, който от време на време неволно прегръщаше блондинката.
Купонджиите не спираха да танцуват и да се смеят на шегите си. Семейно обвързаната „Мисис България 2004" определено нямаше нищо против от флиртуването с колегата си, навярно спокойна че съпругът й Тихомир отсъстваше от купона.
Дарин, който има брат близнак също е сред актьорите от хитовия сериал „Стъклен дом", където играе новия барман. Покрай продукцията с Яна са станали големи приятели, издадоха негови близки. Преди време чаровника имаше връзка с поп певицата Мариана Попова, която продължи няколко години.
nono
на 31.10.2010 в 11:50:59 #2Азбучната молитва на г-н Първанов by newswriter on 30/10/2010 2:04 PM Едвин Сугарев http://www.svobodata.com Г-н Първанов най-сетне изплю камъчето, което се търкаляше от месеци из разни хипотези и мълви: “проект” ще има. Граждански, широкоспектърен, мрежест и с една само скромна амбиция – ако може, да се смени местообиталището Първаново – да се осигури неговото преместване от “Дондуков” 2 на “Дондуков” 1. Премиерът Бойко Борисов реагира мълниеносно на благата вест: “Аз първо ви моля вече да не го наричате "президент" - говориме за господин Първанов и единственото, за което съжалявам, че България остана без една институция за близо една година период напред, защото човек, който има политически проект, не може да бъде президент.” Прав е. Нищо, че иначе е тъп, този път е много прав. Г-н Първанов вече не може да бъде президент. Това в случая не е метафора. Той не може да е президент в буквалния смисъл на думата – по силата на българската Конституция. Според Чл. 92. (1) “Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.” Ясно е, че човек, който създава политическо движение с неприкрит прицел към предстоящите избори, няма как да “олицетворява единството на нацията”. Няма нормална държава, в която е възможно президентът да създава политическа сила в хода на самия мандат, да използва за тази цел високата си трибуна и безотказния медиен достъп, който има като държавен глава – и не само това, но дори и да митка из страната на разноски на президентството, за да гради бъдещите си партийни структури – и покрай всичко това да претендира, че още е президент. Този човек не е президент – той е позор за президентската институция, а и за престижа на страната ни като цяло. Беше си позор отколе – с двойната си биография, с лъжите, че не бил имал нищо общо с Държавна сигурност, с архарските си подвизи и прилизаното си скудоумие, с престъпните и трепещи се помежду си олигарси от неговата свита, с просташката си арогантност и ченгесарските си номера. Сега е позор на квадрат: е президент, който иска да стане премиер – и впряга в полза на това си искане ресурсите на цялата своя институция. Няма такъв прецедент в нормалния свят. Там обичайно президентите дори не подхващат старата си работа, а се занимават с благотворителна дейност, за да се избегне възможността контактите и авторитета, натрупани по време на тяхното президентстване, да се окажат от полза за бъдещата им кариера. Има такива прецеденти само в ненормалния свят. По-точно – има един, съвсем очевидно следван от г-н Първанов. Става дума, разбира се, за Владимир Путин – тъкмо той скочи от президентското направо в премиерското кресло – и сега се готви за обратния скок. И именно той превърна създадената по време на собственото му президентстване “Единна Русия” в тоталитарна база за собствената си власт – и чрез нея върна на Русия статуквото, от което тя се беше отдалечила само на няколко стъпки – статуквото на тоталитарна държава с нулеви граждански права и тотален контрол от страна на тайните служби. Това е, към което се стреми г-н Първанов. И го прави в момента, в който върху него са съсредоточени повече от сериозни обвинения – като това, че е политически гърб на знакови български мафиоти – като Алексей Петров например. Грешка: не е само политически гръб. Алексей Петров е част от неговия проект. По-точно – неговото силово подделение, призвано да изпълнява мръсни поръчки – например да пребива журналисти или да вразумява приказливи любовници. И неговата персонална работилница за компромати, разбира се. Въз основа на които той формулира своите обвинения със същата лекота, с която през 1999 г. е дал разпореждането покойния партиен функционер Илия Божинов да се маха от столична таксиметрова компания "Такси-С-експрес", за да бъде внедрен там същият този Алексей Петров – та да я превърне в нещо като тайна полиция на БСП. Днес Алексей изработва компромати, Яне Янев ги оповестява, а г-н Първанов ги отиграва политически. Как ви звучи този триумвират? Прибавете там Георги Гергов, прибавете Людмил Стойков, прибавете скрити-покрити герои като Младен Михалев – Маджо – и ще получите някаква представа за тайната власт в България. Този човек ли очаквате да е следващия спасител на нацията? Това ли е бъдещето, което е необходимо на разсипаната до основи България? Наистина ли има някой, който да повярва, че човекът с агентурен псевдоним Гоце; перманентният наколенкаджия през портите на Кремъл, наглият резидент; който направи голям шлем за Путин, разигравайки като карти националните ни интереси, би могъл да бъде “нов възрожденец”, каквато прентенция се съдържа в абревиатурата АБВ – азбучната молитва на г-н Първанов, тъй наречената “Алтернатива за българско възраждане”, правена под мъдрата мисъл на неговия личен секретар Андрей Бунджулов – и под организационното ръководство на парламентарния му такъв – Бойко Радоев?! Е, да – наистина има. Политически отпадъци винаги е имало в България – и в особено изобилие – напоследък. Моделът, който се следва при правенето на тази азбучна партия, е дословно същия, по който бе направена РЗС – която съвсем очевидно също се очертава част от него, под мъдрото ръководство на един човек с много пипала. Взема се сбириток отвсякъде, събират се изпопадали поради една или друга причина люспи, та и гнили политически луковици, прибавя се малко професор и академик за вкус, остъргват се последните мръвки от ребрата на БСП – и от всичко това се прави турлю-гювеч, който се сервира на българския народ под формата на политическа партия. Вгледайте се само в имената, които вече блуждаят в медийното пространство: Кръстю Петков, Кирил Добрев, Корнелия Нинова, Петър Курумбашев, Ивелин Николов, Румен Петков, Стефан Личев, Мария Капон, Христина Христова, Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Андрей Пантев, Велислава Дърева, Петър Стоянович, Любен Дилов-син, Ивайло Калфин, плюс цяла сюрия кметове като Дора Янкова (Смолян), Костадин Паскал
nono
на 31.10.2010 в 11:50:40 #1Азбучната молитва на г-н Първанов by newswriter on 30/10/2010 2:04 PM Едвин Сугарев http://www.svobodata.com Г-н Първанов най-сетне изплю камъчето, което се търкаляше от месеци из разни хипотези и мълви: “проект” ще има. Граждански, широкоспектърен, мрежест и с една само скромна амбиция – ако може, да се смени местообиталището Първаново – да се осигури неговото преместване от “Дондуков” 2 на “Дондуков” 1. Премиерът Бойко Борисов реагира мълниеносно на благата вест: “Аз първо ви моля вече да не го наричате "президент" - говориме за господин Първанов и единственото, за което съжалявам, че България остана без една институция за близо една година период напред, защото човек, който има политически проект, не може да бъде президент.” Прав е. Нищо, че иначе е тъп, този път е много прав. Г-н Първанов вече не може да бъде президент. Това в случая не е метафора. Той не може да е президент в буквалния смисъл на думата – по силата на българската Конституция. Според Чл. 92. (1) “Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.” Ясно е, че човек, който създава политическо движение с неприкрит прицел към предстоящите избори, няма как да “олицетворява единството на нацията”. Няма нормална държава, в която е възможно президентът да създава политическа сила в хода на самия мандат, да използва за тази цел високата си трибуна и безотказния медиен достъп, който има като държавен глава – и не само това, но дори и да митка из страната на разноски на президентството, за да гради бъдещите си партийни структури – и покрай всичко това да претендира, че още е президент. Този човек не е президент – той е позор за президентската институция, а и за престижа на страната ни като цяло. Беше си позор отколе – с двойната си биография, с лъжите, че не бил имал нищо общо с Държавна сигурност, с архарските си подвизи и прилизаното си скудоумие, с престъпните и трепещи се помежду си олигарси от неговата свита, с просташката си арогантност и ченгесарските си номера. Сега е позор на квадрат: е президент, който иска да стане премиер – и впряга в полза на това си искане ресурсите на цялата своя институция. Няма такъв прецедент в нормалния свят. Там обичайно президентите дори не подхващат старата си работа, а се занимават с благотворителна дейност, за да се избегне възможността контактите и авторитета, натрупани по време на тяхното президентстване, да се окажат от полза за бъдещата им кариера. Има такива прецеденти само в ненормалния свят. По-точно – има един, съвсем очевидно следван от г-н Първанов. Става дума, разбира се, за Владимир Путин – тъкмо той скочи от президентското направо в премиерското кресло – и сега се готви за обратния скок. И именно той превърна създадената по време на собственото му президентстване “Единна Русия” в тоталитарна база за собствената си власт – и чрез нея върна на Русия статуквото, от което тя се беше отдалечила само на няколко стъпки – статуквото на тоталитарна държава с нулеви граждански права и тотален контрол от страна на тайните служби. Това е, към което се стреми г-н Първанов. И го прави в момента, в който върху него са съсредоточени повече от сериозни обвинения – като това, че е политически гърб на знакови български мафиоти – като Алексей Петров например. Грешка: не е само политически гръб. Алексей Петров е част от неговия проект. По-точно – неговото силово подделение, призвано да изпълнява мръсни поръчки – например да пребива журналисти или да вразумява приказливи любовници. И неговата персонална работилница за компромати, разбира се. Въз основа на които той формулира своите обвинения със същата лекота, с която през 1999 г. е дал разпореждането покойния партиен функционер Илия Божинов да се маха от столична таксиметрова компания "Такси-С-експрес", за да бъде внедрен там същият този Алексей Петров – та да я превърне в нещо като тайна полиция на БСП. Днес Алексей изработва компромати, Яне Янев ги оповестява, а г-н Първанов ги отиграва политически. Как ви звучи този триумвират? Прибавете там Георги Гергов, прибавете Людмил Стойков, прибавете скрити-покрити герои като Младен Михалев – Маджо – и ще получите някаква представа за тайната власт в България. Този човек ли очаквате да е следващия спасител на нацията? Това ли е бъдещето, което е необходимо на разсипаната до основи България? Наистина ли има някой, който да повярва, че човекът с агентурен псевдоним Гоце; перманентният наколенкаджия през портите на Кремъл, наглият резидент; който направи голям шлем за Путин, разигравайки като карти националните ни интереси, би могъл да бъде “нов възрожденец”, каквато прентенция се съдържа в абревиатурата АБВ – азбучната молитва на г-н Първанов, тъй наречената “Алтернатива за българско възраждане”, правена под мъдрата мисъл на неговия личен секретар Андрей Бунджулов – и под организационното ръководство на парламентарния му такъв – Бойко Радоев?! Е, да – наистина има. Политически отпадъци винаги е имало в България – и в особено изобилие – напоследък. Моделът, който се следва при правенето на тази азбучна партия, е дословно същия, по който бе направена РЗС – която съвсем очевидно също се очертава част от него, под мъдрото ръководство на един човек с много пипала. Взема се сбириток отвсякъде, събират се изпопадали поради една или друга причина люспи, та и гнили политически луковици, прибавя се малко професор и академик за вкус, остъргват се последните мръвки от ребрата на БСП – и от всичко това се прави турлю-гювеч, който се сервира на българския народ под формата на политическа партия. Вгледайте се само в имената, които вече блуждаят в медийното пространство: Кръстю Петков, Кирил Добрев, Корнелия Нинова, Петър Курумбашев, Ивелин Николов, Румен Петков, Стефан Личев, Мария Капон, Христина Христова, Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Андрей Пантев, Велислава Дърева, Петър Стоянович, Любен Дилов-син, Ивайло Калфин, плюс цяла сюрия кметове като Дора Янкова (Смолян), Костадин Паскал