Проф. Вучков отказва да нищи политиката. „Аман от нея! Предпочитам този път да не я засягам в интервюто", уточнява колоритният тв водещ. От седмица персоната му вече е част от екипа на Николай Бареков и TV7, където има рубрика два пъти в седмицата. Категоричен е, че със старите си работодатели от „Канал 3" се е разделил в нормални отношения и най-вече че той е пожелал да си тръгне, а не е позорно изгонен, както писаха някои медии.

На дневен ред за него са темите за културата и образованието, които остро критикува. Не е фен на нито един от новите БГ филми и сериали, които заляха ефира на големите телевизии. Носталгията му остава към старите ленти на родното кино като "Адаптация" и "Време разделно". Извън ефира на телевизията, където е един от най-рейтинговите водещи, Юлиян Вучков бистри новата си книга - трети том на мемоарите си. Тя със сигурност ще надхвърли хиляда страници, като в нея място намира и дамата, с която живее - Диана, пише "Монитор".

- Тези дни получихте руското литературно отличие орден "Грибоедов", връчено ви от Максим Замишев, първи секретар на московската писателска организация.

- Гордея се с тази награда, защото идва от Русия, която не просто обичам, а обожавам. Много години съм се вдъхновявал от нея, особено при първите си стъпки, когато съм имал много по-малко житейски опит. Аз съм писал портрети за велики руски писатели, режисьори, актьори и заради това вече имам една международна награда за заслуги към науката и културата, но и за развитието на българо-руските отношения. Когато бях главен редактор на списание „Театър", създадох преки връзки с руското издание на „Театър" и затова често пътувах до Москва. Именно заради това на мен руската тема ми е изключително близка. Аз ненавиждам русомразците. Ние може да не харесваме руската власт, но сме задължени да почитаме руския народ и неговите ценности, защото много му дължим. Това не означава, че трябва да се унижаваме пред Русия и да й слугуваме, а във всички случаи трябва да почитаме заслугите й към нас, защото дълголетни са хубавите ни съвместни дейности и традиции. Всички народи имат големи художествени ценности, но това, което е създала Русия, е наистина на много високо ниво. Смятам, че това е духовната столица на Европа. Пред гениалните руски писатели поставям само двама души - Шекспир и Сервантес, само те ги превъзхождат. Често западняците и русомразците казват: „Русия има голяма култура, но тя е консервативна и далеч от модерното." Но не е вярно, това е държава, която е родина на много модерни направления във всички изкуства.

Получих отличието не само за много близките ми връзки с руската култура, но и заради това, че излязоха две мои книги в Москва. Едната е „Изкуството да живеем", която е публицистична , издадоха я още през 1990 година. И най-важното е, че в Русия издадоха произведението ми „История на световната драматургия", което е много голям мой труд.

- Не ви ли омръзна да бъдете известен, това не ви ли тежи на тази възраст?

- Никога не съм бил толкова популярен, колкото сега. Всеки втори ме спира по улицата, за да се снима с мен и да ми иска автограф. Всички искат да споделят с мен проблемите и болките си, та ако мога да им помогна. Нека не се преструвам, идва ми в повече всичко това. Ласкателно е, приятно е, защото човек все пак живее за една хубава дума. Когато те харесват, това ти вдига самочувствието, храни суетата ти, а всички творци сме суетни. Тези, които го отричат, не са искрени. Творецът не може да не иска внимание, неговата стока все пак е на показ, тя е на пазара, всички я виждат. Всички я гледат и това, разбира се, те прави много чувствителен към хубавите думи. Понякога обаче това е много изморително, защото искам да съм изолиран. Като изляза и седна на пейката пред кооперацията ми, почти не се случва да не се спре някой при мен, освен ако не е много късно вечерта. Аз обичам да общувам с почитателите си, но след петия-шестия дошъл предпочитам да се отдам на мълчанието.

- Сблъсквали ли сте се с антипочитатели очи в очи?

- Смятам, че 85 на сто от хората, които са гостували в предаванията ми, казват: „Професоре, вие не само сте уважаван, но и обичан от вашите зрители!" Лъжат ме, че имам харизма, и аз им вярвам, че уж имам. Но има едни 10 процента хора, които никак не ми симпатизират. Това са обикновено яростните представители на различните партии. Тия, големците, които аз критикувам, не ме харесват, защото няма партия, която да не съм засягал с коментарите си. Също така не съм долюбван и от част от младото поколение, тия, които са най-разгащените, най-олигофренски държащите се. Като ме видят, се държат предизвикателно, шумно огласяват името ми, придружено с бурни движения и гримаси. Но те потъват в мнозинството, защото веднага след тях идва голяма група от мои почитатели, които им казват: „Я, оставете професор Вучков на мира! Всички го обичат!" И така се приключва цялата история.

- А приемате ли критиките към вас?

- Вижте, аз не съм маниак. Винаги гледам повторенията на своите предавания, винаги, без изключение. Аз съм човек с много висок критерий, аз съм перфекционист и винаги има нещо, което да ме дразни. Не само в зрителите и гостите ми, а и в мен самия. Често обичам да се коригирам, приятно ми е да чуя една обоснована зрителска критика, даже се радвам, защото тя ме стимулира, дава ми идеи да обогатявам себе си и предаването ми. Когато виждам, че ме критикуват тенденциозно, преднамерено, неуместно, немотивирано и просташки - това много ме дразни. Понякога, когато гледам предаването си, си казвам: „Юлияне, силен си в логиката, в аргументацията, но защо сега толкова много се вълнуваш, можеше да си спестиш чувствата и преживяванията, можеше да се изсмееш, вместо да вземаш толкова на сериозно този зрител."

- Забелязвали ли сте да ви копират, да ви подражават?

- Няма почтеност в поведението на някои медийни лица. Вчера гледам един политик, участваше в една от големите ни ефирни телевизии. А бе, мотамо повтаря моето изявление в рубриката ми при Николай Бареков от този понеделник. Поне в едно изречение да каже: "Съгласен съм с професор Вучков" и да продължи. Много се краде в България, просто не е красиво. Всеки смята, че открива Америка, че светът почва от него. Аз съм написал в живота си толкова много книги. В една от тях имам теория за художествената култура, това е предметът, по който станах професор. Там цитирам 250 души, с една част от които споря, а за другото казвам, че не съм го открил аз, а че съм последовател, който го развива. Така че не трябва да мислим, че светът започва от нас. Част от младото медийно поколение смята, че всичко е тръгнало от него. Също така всички партии след 1989 г. си въобразяват, че животът в България започва от тях или ако го е имало преди това, то няма какво да му обръщаме внимание. Това, което те правят, това е ценното и истинското за българския народ, което е простотия. Ние сме длъжни да овладяваме и да изучаваме всичко онова, което е натрупано до момента, и вече имаме право да приемаме силната му част и да отхвърлим слабата му страна. Аз не мога да приема тоталното отрицание на социалистическата система. Нека да има един човек така да каже. Сега е на мода простащината - плюем от началото до края. През социалистическото време имаше големи безобразия, но имаше и добри неща. Държавата беше по-социална, нямаше гладуващи, бедстващи. Имаше цензура, което беше много лошо. Имаше планирана затворена икономика под натиска на Съветския съюз, което и мен ме е дразнело и съм считал, че не е нормално.

- Приемате ли цензурата върху вас?

- О, аз съм отстраняван от три телевизии заради Георги Първанов и това, че го критикувам. Но ето пак имам ефир, което означава, че напук на цензурата моят рейтинг е най-голям. Никой не си е позволявал да ми каже, че имам нисък рейтинг.

- Лесно ли се решихте да напуснете „Канал 3" и да отидете при Николай Бареков в TV7?

- Предложиха ми по-добри условия във всяко едно отношение. Не само финансово, но и като техника, с която разполага TV7. Когато започнах да водя първото си предаване в „Канал 2001", работех за нищожна сума, но от там започна моята голяма телевизионна кариера. С годините опитът е важен и хонорарът ми расте. Животът поскъпна, инфлацията е голяма и не мога да работя за малко пари.

- В началото на разговора ни казахте, че искате да говорите за образованието. Как оценявате нивото му в момента?

- Имам положително отношение към новия министър на образованието - проф. Сергей Игнатов, малко по-добър е от всички останали. Той е автор на доста книги, един от малкото египтолози в страната ни. Динамичен човек е, с модерна нагласа. Много харесах това, че той раздели университетите с изключително консервативната и вредна институция, наречена ВАК, която даваше научни звания и степени, без да е достатъчно компетентна. Разнородни комисии от всякакви специалисти се произнасяха за области, които са много специфични и които изискват много тънко познаване. А от тях зависеше кой да стане доцент и кой професор. Това никъде го няма, само у нас и в днешна Русия. Това е изцяло съветски модел, който приемам за лош.

За съжаление, състоянието на нашето образование е изключително ниско. Половината от гимназистите са прости хора, лишени са от всякаква любознателност, минават от клас в клас по милост, служат си с недостойни и непристойни средства, за да не повтарят годината. В същото време учителите са лишени от много права. Сега вместо учениците да се страхуват от учителите, става обратното. Особено тези, които имат богати родители, заплашват ръководителите си, че могат да им създадат неприятности. Трябва да се възстановят правата на учителите, те да могат да изключват учениците, да им намаляват поведението, да ги изхвърлят от клас, без всякакви пререкания. Не може така, учителите са стресирани, нямат самочувствие. На ученическите чинове по време на изнасянето на урока ученичките се гримират, изстискват си пъпките, слушат музика със слушалките си, някои от тях стават и танцуват около чиновете си. Ругаят учителя, прекъсват урока му, влизат в пререкания с него, обиждат го! Това е масово поведение. При тази ситуация от гимназиите излиза едно инвалидно поколение.

- Какво мислите за потока от български филми и сериали, които се излъчват в момента?

- След 1989 година нашето кино е в пълен упадък. Изобщо не може да говорим, че в България има сериозно кино. Нека да си говорим откровено - никога то не е било на световно равнище. Но то е било на едно добро европейско ниво. Хубавото през социализма беше, че имаше много голяма филмова продукция, защото държавата даваше много средства за това изкуство, щедро насърчаваше тяхното създаване, режисьорите, сценаристите и актьорите. Имаше и много слаби филми, създавани по Живково време, много схематични, някои от тях лакиращи социализма, представящи го в мила и любовна светлина. Имаше примитивни и скучни продукции, но имаше и едно десет филма, които са незабравими. Някои от тях са „Хан Аспарух" и "Време разделно" на Людмил Стайков, „Козият рог" на Методи Андонов, „Адаптация" и „Цар и генерал" на Въло Радев - към такива филми винаги ще гледаме с удоволствие. Те са неостаряващи и ето в момента няма нито един такъв филм. Сериалите си приличат като две капки вода, няма значение кой гледаш. Те са мутренски, калташки, скучни, а актьорите в тях са или фалшиви и безлични, или преиграват и мънкат под носа си и не ни правят никакво, освен лошо впечатление.

- Щастлив ли е проф. Вучков?

- Никой умен човек и истински представител на интелигенцията не може да бъде истински щастлив. Умният човек винаги знае, че доброто може да бъде още по-добро, затова той ще бъде и доволен, и недоволен от това, което е постигнал. Да кажа, че съм абсолютно щастлив, ще излъжа, но общо взето съм удовлетворен човек. Реализирал съм се на сто процента. Зад гърба ми стоят цели 27 книги, които не са тънички и мънички и на елементарни, преходни теми. Те са вечни, национални, световни. Така че аз съм дълбоко удовлетворен от моето творчество. Малко ми е тъжно, че целият ми живот премина главно под знака на работата. Аз съм работохолик, в това отношение съм един Дон Кихот, позволявал съм си малко удоволствия и съжалявам, че те не са били повече в моя живот. Искал съм да пътувам много повече, все пак съм посетил 15 държави, но голямата ми заетост не е позволила да посетя поне още толкова. В момента работя върху трети том на моите мемоари, които ще се разпростират на най-малко хиляда страници. Пиша с голямо удоволствие, споделям моя богат обществен, телевизионен и писателски опит. Мен творчеството ме уморява, но не ми тежи. Хем ме уморява, хем ме радва. Хем ме натоварва, хем ми доставя истинска наслада. Аз обичам да пиша, да говоря с моята аудитория.

- Вашата половинка ще присъства ли в новата ви книга?

- Е, със сигурност ще кажа и няколко хубави думи за нея. Но нека не досаждам на хората с моя личен живот. Голямо ровене под завивките на известните! Личният и интимен живот е неприкосновена собственост. Много се завираме в бельото и в кревата на хората. Това е простащина. Според мен на българина вече му омръзна да чете такива истории, дойде му до гуша.