Ето продължението на спомените на Рут Колева. Изпълнителката сподели с феновете си как е започнал пътят й към успеха. Певицата се върна в детските си години и разказа спомени в социалната мрежа. Публикуваме без редакторска намеса втората част от житието на Рут:

Щом на 15 се озовах в центъра на света - Ню Йорк, се случиха няколко неща. Първото беше, че много подцених ситуацията. Мислех се, че такива шансове се получават постоянно. А аз се занимавах с музика от грубо 2 години. Договора, който ми предложиха беше с огромна авансова сума, от която дори на наще им стана неудобно. Там някъде не си изиграх правилно картите, защото в тая тинейджърска възраст бях решила, че искам да пея соул и не исках и да чуя за друго. Може би това, че реагирах на предложенията за по-поп звучене и визия с твърдо "Не", отблъсна лейбъла. Тогава не ми пукаше особено, но с годините осъзнах, че така не се процедира в тоя бранш. Или поне не с така крайност.

А и все пак, от 14 етажния блок в Бъкстон до Шератон на Тайм Скуеър, човек лесно може да изгуби представа за реалното си положение. Най-важният урок от това приключение беше, че се научих, че нищо в тоя живот не е даденост, както и осъзнах, че трябва да стъпваш здраво на земята и да не губиш реалистичен поглед към случващото се. Прибирайки се в България направих рязък завой, към музиката, която ме влечеше на момента - Drum&Bass и Hip-Hop. Най-позитивното тогава, беше че се научих да експериментирам и да импровизирам - което е в основата на това да композираш вокални мелодии и текст.

Пътя тогава ме срещна с Balkansy, HMSU, ILLMate и още куп значими за мен хора. Беше много як период, защото никога не знаех, какво ще се случи когато изляза в запушения Sugar и започна да пея. Около 16тия ми рожден ден вече пеех редовно по всички ъндърграуд партита до които можех да се добера. Отивах и просто питах "Може ли да изпея нещо" без изобщо да ме е срам, и някак все се получаваше яко. Тогава някъде се запознах и с Настера, Ендо, Цецо и Методи (RIP). Един ден намерих една академия в ЕлЕй, в която приемаха международни певци. Аз нямаше как да си позволя цената на обучението, за това кандидатствах за стипендия. Цецо и Методи ме снимаха как пея на Попа с едно кубе, което пък много се хареса на американците - да взеха, че ме приеха.

Якото беше, че тогава това видео, започна да се гледа доста, и изведнъж се оказах на интервю в Списание Едно, програмата, Една Седмица в София (и си изживях хипстърския момент на "нов куул артист"). Междувременно, някак си успях да се задържа доста време на в класацията на MySpace за артист в България, чрез която много хора научиха за мен. Там имаше само дема, но пък хич не бяха лоши за времето си. В началото на 2007ма, дойде Music Idol. Което за мен беше сбъдната мечта, и се явих на кастинга супер надъхана и сигурна, че ще спечеля. Разбира се, това не само не се случи, но и си тръгнах само с едно "Стимулиращо НЕ", което ме отказа да се явявам отново. (Тук е момента, да отбележа че никога не трябва да казваме "никога", а съдбата е голямо чудо).

Не се явих на втория Music Idol от огорчение, но съдбата си знае работата. АКО се бях явила тогава, щях да срещна мъжа с, който години по-късно за малко да се оженим. А срещайки го на 17, със сигурност нямаше да бъде правилния момент или възраст за това. На един 12ти Юни беше първият ми самостоятелен лайф в Sugar, години по-късно осъзнавам, че тогава сме били заедно с Ramsey Hercules, но това което си спомням от тази вечер, е че започна един много хубав период, в който правихме музика, заедно със Скилър. Заминах за Щатите на 23ти Август 2007ма година. За да съкратя историята малка, ще кажа, че тогава ми се наложи да порасна рязко. Сама в тоя град беше същински кошмар. Академията беше супер първите месеци, но след това започна да ми омръзва. Наложи ми се да спя в гардероб 2 месеца и живях при някви безумно смешни условия в рамките на половин година.

Мих печки, гледах деца, но може би най-ценното е, че се научих да готвя. И да не вярвам сляпо на хората. Обратно в България началото на 2008ма, бях пропуснала една цяла календарна година от училище и ми предстояха бал и матури. Не искам да ви обяснявам как се чете Тютюн за седмица. Но някак си се справих. Някъде тогава създадохме и ILLMATE заедно със Philip Petroff, DJ Darkstep, Logo5, FARS & WOSH MC. Беше най-забавния период от живота ми, спяхме по разни поляни във Враца, пътувахме със влакове и пеехме по разни дупки из цялата страна. Имаме истории за комедиен сериал от 1000 епизода.

Беше велико, но за мен недостатъчно. Исках да имам група, не ми харесваше вече да пея с DJ а и някак си бях отделена от тях леко. Не рапирах. Тогава съдбата ме срещна с Мони, безобразно талантлив басист от Плевен, с който се запознахме случайно на домашен купон в Люлин, докато аз пусках Джил Скот, а той ми говореше как "Ние тва го свирим с бандата". При тия думи, аз само казах. Имате ли си певица? - "Вече не". Седмица по-късно бях в една репетиционна в един склад до Хладилника, където се запознах с Teodor Petkov, Teodor Ivanov (Бог да го прости) и Stoyan Djaferov. Тия хора свиреха божествено, а аз седях там и наум се молех да ме харесат. Същия ден, Мони ми връчи една флашка с 30 парчета (и вирус), които трябваше да науча. Извадих парчетата за 2 дена, също така разбрах, че доскорошната певица на групата е била Криста (Krustina Kokorska) и това за мен само по себе си, беше чест.

Така се събрахме Ruth & Unlimited, първият ни концерт беше в Студио 1 на БНР, който освен всичко записахме и можехме да ползваме песните за промо. Така бързо намерих много участия, повечето от които свирехме за по 20-30 лева на човек. Късметът дойде, когато свирихме на едни Скейт Награди в подлеза на НДК (много щях да се смея, ако някой ми беше казал, че на същото това място, ще събера 1000 човека след 2 години в София Лайф Клуб). Тогава как свирим ни е чул Chavdar Grigorov, който след това ни покани да свирим на най-великия фестивал в БГ историята - Park Live Fest. Пролетта на 2009та се оказа моят същински старт, когато се явих на кастинг за третия сезон на Music Idol.

Пътят на успеха за Рут Колева

Пътят на успеха за Рут Колева

Певицата се върна в детството си