Този месец МАХ събра няколко мъже в орбитата на тази цифра, за които важи първото. И сложи в центъра на компанията оспорваният талант на 40-годишния
Мариус Куркински.
Ако животът е сцена и ние сме актьори в нея, то при Мариус Куркински нещата стоят точно обратно. От поп икона на 90-те до отшелник, с годините тази странна птица се превърна в синоним на българския театър.
Пред МАХ артистът и режисьор влезе в материалния свят и говори за нещата, които най-малко очакваме от него - парите, вещите и някои лоши черти от характера му.
Мариус Куркински
Какво ви доставя най-голямо удоволствие в живота?
Когато свърши един спектакъл - първите 5 минути след това. Тогава се чувствам най-щастлив.
Не знам къде съм - нито на сцената, нито в реалния свят, в едно междинно пространство - все едно съм си платил да ме изстрелят в Космоса. Както и преминаването от задкулисието към сцената - този момент трае няколко секунди.
Може ли да изброите три неща, които не харесвате в себе си?
Егоизъм, капризност и леност.
Кои са силните ви страни тогава?
Не е хубаво човек да се хвали сам, но пък е добре да има правилна самооценка. За себе си три добри неща трудно мога да кажа. Не съм много сребролюбив, не обръщам внимание на материалното и най-хубавото е, че съм артист и режисьор.
Кои качества цените у хората?
Смирението, уникалността, необяснимото - да ми е приятно с някого, без да мога си обясня защо, толерантността, неутралността. Не мога да понасям вулгарността и агресията. Всичко друго търпя.
С кои заблуди се простихте?
Хиляди, но пък са били много истински - така лудо съм вярвал в тях. В любовта, в абсолютното щастие, в красотата на света, в прекрасните дни, в това, че всичко е възможно.
Как искате да бъдете запомнен?
Искам хората, които ме познават, да ме запомнят само от сцената, от ролите ми в театъра. Актьорите, с които съм репетирал, да помнят как сме говорили, как сме ходили из улиците и сме говорили само с реплики от спектакъла.
През ноември МАХ извади сексапила от водещата на Dansing Stars, Елена Петрова, който дори камерите не успяха.
Снима се за първи път в киното на 15. Най-успешните й образи са във филмите „Граница", „Козият рог", „В полите на Витоша" и „Завръщане в Йерусалим". На 18 печели международната награда „Златен орел" за ролята на Мария в новата версия на „Козият рог".
Когато гледа лентата, италианската актриса Джина Лолобриджида я сравнява с Ингрид Бергман в „За кого бие камбаната". В театъра тя прави силни роли в „Любовници", „Дванайста нощ" и „Железният светилник".
Елена Петрова
„Не съм начинаеща актриса и нямам нужда от популярност. И една гола фотосесия в списание няма да ми даде нищо повече."
Елена, можете ли да танцувате?
Бих казала да.
Колко богат е съпругът ви?
Предпочитам да не създавам легенди. Със сигурност не толкова, колкото си мислят хората.
Парите влияят ли на сексуалното ви желание?
Не, властта е най-големият афродизиак. Затова и на успяващите жените в последно време се гледа като на нещо много еротично.
Смятате ли се за успяла жена?
Смятам се за реализирана и мисля, че съм намерила своето място. Това, което най-много ме обижда в нашата професия, е, че винаги трябва да се доказваш на някого за нещо.
На какво учите децата си?
Да бъдат различни. Искам всеки да бъде индивидуалист и да не се повтарят като повечето близнаци. Да са възпитани и да говорят правилен български език.
Още в ноемврийския брой на МАХ:
По-правилно е опитът върху мъжа след четиридесетте години да се нарича опип. Така ще е по-близо и до онази вълнуваща процедура с пулпацията на простата.
След две по 20 години, преживени при социализма и посткомунизма, се опипваме предпазливо и докладваме за състоянието на онова, което е останало.
Любен Дилов-син специално за МАХ докладва за състоянието на четиридесетгодишните мъже.
