3.
Дик Суини се върна в Ню Йорк в събота следобед след най-страшното пътуване в живота си.
Самолетът беше излетял от Сан Хосе при хубаво време, но след час над Северна Флорида започнаха турбуленциите. Пилотът обясни, че причината е в силния вятър от Атлантическия океан, и помоли пътниците да си сложат коланите, а стюардесите и стюардите да седнат по местата си. Когато се спуснаха от 11 500-е метра височина и навлязоха в облаците, клатенето и разтърсването станаха още по-силни. Само за няколко минути яркото слънце беше сменено от плътната чернилка на буреносните облаци, която се раздираше от време на време от призрачните проблясвания на светкавиците. На моменти мълниите следваха по няколко една след друга, но не се чуваше гръм, а само монотонното бучене на двигателите.
Когато стигнаха до Норфълк, Вирджиния, въпреки възраженията на екипажа ръководството на въздушното движение ги накара да се издигнат на 8 500 метра, където турбуленциите станаха нетърпими. Главният стюард се обърна към пътниците с молба да изправят седалките си, да стегнат здраво коланите, да вдигнат масичките и приберат видеоекраните. На капитана на полета, който сигурно беше преживявал и по-големи неприятности, трябва да му се отдаде дължимото, защото през цялото време говореше на пътниците и неговият спокоен и внушаващ сигурност глас им съобщаваше разстоянието, което са изминали, омаловажавайки "малките неудобства".
Летище "Кенеди" също имаше проблеми. Времето се оказа по-лошо, отколкото вещаеше прогнозата, затова разстоянията между самолетите трябваше да бъдат увеличени и трафикът в събота вечерта се оказа здраво задръстен. Самолетите, които пристигаха след дълги полети и запасът им от гориво беше на изчерпване, бяха пропускани с предимство, а АА 404 от Коста Рика трябваше да очаква най-малко един час закъснение. Изправен пред избора между парите на компанията и удобството на пътниците, капитанът на полета избра второто и реши да смени посоката. Двадесет минути по-късно те кацнаха безпроблемно на международното летище в Балтимор-Вашингтон.
Суини се почувства зле. Беше се нахранил прекалено обилно, докато се носеха под лъчите на слънцето, изпълнен със самодоволна топлина, която отчасти се дължеше на някои първокачествени вина. Изобщо не подозираше каква буря ги очаква. Размишляваше за срещата с Шпеер. За първи път разговаряха лично и на Суини не му трябваше много време, за да разбере, че двамата мислят еднакво. Макар Суини да беше практикувал право четиринадесет години повече от костариканеца, толкова беше и разликата им в годините, и двамата бяха избрали професията заради личното преуспяване и възможността да печелят големи суми, а не поради загриженост за справедливостта и морала. Разчитаха на своите познания като начин да се защитят и се възприемаха като хора, които стоят над закона.
Сега Суини стоеше замаян в летищния терминал, който показваше всички признаци на куп закъснели полети: липса на места за сядане, безцелно размотаващи се хора, оплаквания на висок глас пред гишетата на различни авиолинии. Персоналът очевидно не беше способен да се справи с форсмажорните обстоятелства. Суини се отправи към телефоните и търпеливо изчака, докато се освободи една кабинка. Първо звънна в дома на своя помощник, но попадна на телефонен секретар. Затвори и позвъни на секретарката си, обясни є къде се намира и се зарадва, че не се е случило нищо, което да не може да почака до понеделник. След като се оказа свободен от неотложни задължения, се върна при гишето на авиокомпанията, показа билета си за първа класа и настоя да получи стая за през нощта. Съгласиха се без всякакви възражения, настаниха го в петзвездния "Пийбоди корт", естествено безплатно, и като жест на добра воля му предоставиха лимузина до хотела и обратно.
Даде пет долара бакшиш на пиколото и остави куфара си недокоснат на мястото, където го занесе момчето. Докато сваляше дрехите си и ги хвърляше небрежно върху облегалката на стола, той се колебаеше дали да си вземе душ, или направо да се хвърли в леглото. Но в този момент съзря минибара и реши да провери какво има вътре. Извади двете малки шишенца "Чивас ригал" и се замисли дали да не поръча по телефона истинска бутилка, но реши, че това ще бъде прекалено голямо усилие. Вместо това взе и двете шишенца "Джек Даниълс" и подреди четирите бутилчици върху нощното шкафче. Махна покривката на огромното легло, нахвърля четири възглавници в горния край и с благодарност се тръшна отгоре. Отвори първото шишенце и без да го е грижа за чаша, отпи, връщайки се на мислите си за работите с Том Клейтън.
Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.
Книгата можете да закупите оттук.
