Започва се по различен начин - преместил си другаде любимата й чаша, не си поднесъл кафето сутрин или още по-лошо - не си й направил.

Всъщност има и по-лошо - събудила се е, а теб те е нямало.

"Уморих се от тия оправдания с работата, ти никога не си тук, когато ми трябваш."

Имаш тежък ден, проблемите валят отвсякъде, обаждаш се да чуеш едно нежно успокояващо гласче и научаваш, че си най-отвратителния човек на земята. Да... и за новопоявилата се пъпка на носа й ти си виновен.

"Така ми трябваше днес, а ти се изнесе рано в четири. Толкова ли кошмарите ти не те оставиха да спиш. Остави тази работа, всичко можехме да свършим бързо на чаша кафе."

Започва се винаги по един същи начин. И продълженията са стандартни.

"Едно цвете не ми подари в този живот. Да, знам, че казах, че не обичам, но всички жени обичат цветя."

"Аз си скъсвам задника да работя, за да може да сме по-добре, а ти не го зачиташ това."

"Кой знае за коя го скъсваш, така и не усещам по нищо, че работиш повече."

"Никога не уважаваш работата ми, заетостите ми, всичко винаги е нещо дребно и безмислено."

"За теб съм само една слугиня, от която чакаш да ти сготви и да я изчукаш".

"Ти ме имаш за подвижен портфейл."

Всичко винаги е едно и също.

Трясната врата, затворен телефон, настоятелно звънене и гневен вик.

"Никой не може да си позволява да ми затваря телефона".

Това за пропуснатите години от живота, за как можеше да е друго и защо не се ожених за Пища Хуфнагел, са просто репери, развиващи скандала.

Някъде тук се споменават бившите жена/мъж/гадже/любовник, винаги с авторитетен тон.

"Ако някой те искаше, нямаше да си с мен."

"Теб и собствения ти брат не те изтърпя в къщата си."

Винаги е едно и също. Поводът отдавна е забравен, причините се сменят една след друга.

А темата е толкова една и съща:

"Не се чувствам обичан/обичана и ти, ти си виновен затова!"

Тръшват се врати, прибира се багаж.

"Изтрий ми ГСМ-а, кю-то и всичко станало и не ме, ама никога, не ме търси повече. Всичко е свършило, нали разбра..."

"Какво единодушие - тъкмо ти казвах същото."

"Махай се от живота ми! Остави ме. Дадох ти всичко, какво искаш още?"

"Отивай, отивай при ония наивници, дето ще ти викат "Ох" и "Ах" и колко си велик! Аз не съм от тях, разбра ли!"

"Махам се, кой може да ти бъде достатъчен на теб, искаш ме само когато имаш нужда от мен и ме гониш всеки път, когато някой ти се усмихне."

"Всеки път ме оставяш разтреперана и ревяща. Много обичаш да накараш всяка моя фибра да трепти и да си тръгнеш."

"Чакай, къде по дяволите тръгна, не виждаш ли, че имам нужда от теб... къде тръгна точно сега. И да те намразя не мога... обичам те..."

http://www.bukvite.com/avt.php?nick=%C1%EE%E3%E4%E0%ED%EE%E2