Не сме търсили тези хора, те сами ни намериха.

Казаха, че искат да разкажат какво им се е случило на протеста на 14-ти януари... и след него. Затова се срещнах с тях, когато отново протестираха срещу парламента. Наоколо ехтяха Scorpions с Wind of Change. И никой не биеше никого.

Желанието на тези хора, които стояха навън в студа („за да изразим гражданската си позиция”), бе да призоват всички да се борят за правата си и да продължат да протестират. 

Ето ги и четирите истории.

 

Сашо Петров Серафимов, воден спасител и земеделски производител:

Дойдох някъде между 12 и 13 ч. Тогава не пускаха отникъде, освен откъм ЦУМ, а там хората си протестираха мирно.

Изведнъж дадоха заповед да започнат да изблъскват хората, но никой не каза, че митингът е прекратен, по високоговорителя се чуваше нещо откъслечно. Почнаха да ни блъскат, хората се скупчиха, а пред мен имаше цял клас с деца. Няма как в децата да отстъпваш. С един възрастен човек задържахме с гърбовете си щитовете, а те продължиха да ни блъскат.

В следващия момент на кръстовището се усетих във въздуха, въобще не разбрах какво става. Отвсякъде ме удряха, започнаха да ме ритат, да ме бият с палки, с щитове, с каски. Двама полицаи ме хванаха и ме заведоха зад кордона. Аз им казах да ме пуснат, защото ще си ходя сам. Те продължиха да ме ритат в кокалчетата, професионално, без да оставят следи.

След това съм сигурен, че един полицай насъска кучето си срещу мен, защото то ме захапа за ръката. Щеше да ми я разкъса. Извадих си медицинско и сега ще съдя държавата, естествено.

Малко по-късно ни натовариха на автобусите и ни закараха в 4-то районно управление. Една снежинка не съм хвърлил. Аз съм 100-килограмов човек, ако искам да направя нещо, ще направя. Всичко беше организирана провокация - ако искаха да махнат провокаторите, можеха да го направят още сутринта.

В районното ни караха един по един да се подписваме, че сме хвърляли камъни, сняг, предмети срещу полицията, че сме хулигани. Аз не подписах, естествено. Затвориха ни, а аз бях ухапан и започнах да протестирам, че искам лекар. Обадих се на жена ми и тя ми донесе ваксина, но чак след 6 часа ми я биха.

Когато излизах от килията за ваксината видях и един възрастен човек, който беше клюмнал и хъркаше. Тогава си помислих, че спи... а по-късно разбрах от новините, че той умирал. 

След час ми казаха, че ме освобождават. Записаха го това и в книгата, но един вика: „Абе, как без документи ще го освобождавате, идете горе за да оправите документите”. Качихме се горе и пак ме караха да подпиша, че съм хвърлял камъни. Аз не подписах и те отказаха да ме освободят. Казаха: "Ами началството не те пуска". Пак ме заведоха в килията и ме държаха до другия ден към 15 часа.


Илия Пчеларов, програмист, 32 години:

Полицията започна да преследва протестиращите и аз се оказах изолиран в предните редици. Там ме сграбчиха, извиваха ми ръцете. Завлякоха ме зад Народното събрание заедно с още двадесетина души.

Започнаха обиди, шутове и малтретиране - всичко беше обидно и унизително. Накараха ни да клечим на земята с ръце на тила и глава, наведена надолу, за да не виждаме какво става. Накараха ни да си изключим телефоните. Аз казах, че няма да се подчиня и искам да виждам какво се случва.

Тогава ме заведоха зад един автобус, почнаха да ме ритат, накараха ме да легна с лице към земята, набутаха ме в една канавка. Един от полицаите си сложи кубинката на главата ми и така остана. Стана ми трудно да дишам, казах им, че имам клаустрофобия. Може би това им подейства и те ме оставиха.

Върнаха ме при другите и оттам нататък вече ме заведоха по канален ред в районното, където нямаше такива ексцесии.

Ще заведем дело, за да обжалваме този незаконен арест. Никой от полицаите не се легитимира дори. Те не взеха мерки срещу провокаторите, а срещу обикновените граждани. 

 

Теменуга Кьосева, домакиня:

По-рано на обяд стояхме с детето в градинката при университета и наблюдавахме как час и половина полицията умишлено остави лумпените да рушат и нищо не направи. Съпругът ми дойде към 13 ч. Към 14 ч. вече започнаха да ни изтикват с щитовете и в следващия момент ни разделиха със съпруга ми. След малко и телефонът му беше изключен и не знаехме какво става с него до вечерта.

Оказа се, че зад него имало жена, която му казала да не я избутва, защото щяла да падне в снега и той помолил полицаите да престанат да изтласкват с щитовете, за да се изтеглят жените.

След като продължили да ги блъскат той си сложил ръката пред щитовете и от втората редица един полицай го грабнал, извил му ръката и заедно с още един друг го завлекли от другата страна при БАН. След това са му наредили да седне в снега с ръце на тила... и така стоял час и половина. В момента е на антибиотик.

След това го закарали в районното. Слава богу, не е удрян, защото е с тежка операция на гръбнака. Един да го беше ударил и можеше да остане на легло за цял живот.

Прибра се към 11 часа. Факт е, каза, че в 4-то районно са се държали възпитано с него. Но тези, които хвърляха бомбички и рушиха, те не са били там.

Някои полицаи с удоволствие блъскаха, но един се наведе към мен и ми каза: „Госпожо, и моят брат е на митнига, но имам две деца и това работя”. Между мен и него обаче имаше три пръста разстояние. Той просто не блъскаше. Беше му наредено, но се държеше човешки. Имаше, други които ни се заканваха с усмивка: "Как ще ви бием..."

 

Щерю Мавродиев, студент:

На 14-ти обикновеният човек нямаше права. Бяхме бити и измъчвани без причина. Излязох да изразя недоволството си срещу политиката и оттам нататък загубих всякакви права.

Изведнъж започнаха да ни бият с палки, с щитове, с крака, с юмруци. Задържаха ни и пак ни биха. В районното ни казаха: „Или се признавате за виновни и си тръгвате, или не се признавате и оставате в ареста”. Ние останахме, защото не сме виновни и може би пак затова си тръгнахме и с 200 лева глоба.

Сега следва съд и обжалване. Ако това е държава, ще ги осъдим, ако не е - махам се от тук.

 

--------

 

Нямаме какво да добавим към казаното от тези хора. И не искаме. Всеки сам избира в какъв свят иска да живее. Животът е какъвто си го направиш.