“Ние можем да имаме много жени, но една ще остане от начало до края”.
Приятелите са тези, които остават в живота ни.
Те не ни корят, когато забравим за тях, “от нова любов замаяни”, а изчакват търпеливо.
Любовта минава и заминава, а приятелството остава.
Приятелите са тези, които намираме трудно, често случайно. Сближаваме се с тях постепенно, малко по малко им откриваме душата си.
Можем да преспим с човек, с когото току-що сме се запознали, а даже не искаме да научим и името му. Но трудно бихме казали на някой, с когото не сме изяли една торба сол, че наистина ни е добре, а не само крием проблемите със служебната усмивка.
Приятелите са тези, които не искат да променят живота ни. Те са ни харесали такива, каквито сме – с всичките ни лоши навици, но и с всички добри черти върху тях.
Понякога, ядосани от поредното ни слабоволие, се опитват да кажат няколко думи, после махват с ръка – кой ли в тоя живот е съвършен.
Приятелите са тези, на чието рамо често плачем, разочаровани от живота. Те се явяват за нас сигурно, тихо пристанище в едно бурно море.
Идваме при тях с разкъсани платна и пречупени мачти. Те изслушват търпеливо болките ни и оплакванията.
После само замълчават и отронват една-две думи, с които връщат блясъка в очите ни.
И ние, волни и свободни, пак се втурваме в бурното море.
Приятелите – тези които, ценим най-малко. Защото те са винаги тук.
http://www.bukvite.com/avt.php?nick=%C1%EE%E3%E4%E0%ED%EE%E2
LOGO
на 02.08.2008 в 17:07:53 #13Който има истински приятели ще разбере за какво иде реч. На останалите - дано да се сдобият с приятели за да повярват в статията, а ако не - жалко за тях!
fenmufc
на 01.08.2008 в 18:20:24 #12Браво на автора! Така е. Аз имам 5-6 истински приятели и знам за какво говори автора.
Лорета
на 01.08.2008 в 10:08:35 #11Ерик Картман, има някои неща, които докато си бързал да порастнеш си пропуснал. Това са приятелите. Истинските. Тези, които ти прощават всички глупости, които правиш. Тези, които не гледат на теб като на нещо от което имат или нямат изгода. Тези, които дори да зaeбeш за месец, два, три, година, след един телефонен разговор пак са си като едно време. Тези, които ти прощават и те обичат, защото знаят какво всъщност си ти... Често дори по-добре от самия теб. Приятелите са тези, на които като се обадиш в 3 през нощта ще те изслушат и ще ти помогнат. Приятелите са тези, които ще застанат до теб в трудните ситуации без да искат нищо в замяна... Защото приятелството не се продава, то се получава. Също като доверието. И също като доверието, и приятелството след сериозните катаклизми на живота става по-стабилно. Защо ми е нужно да стана в 5 сутринта и да отида да приключа смяната на приятелка? А на нея защо й е нужно да пропътува 500 километра от единия край на България до другия, само защото съм й се обадила през нощта, че имам проблем? Това са неща, които не се слагат на кантар. Даваш колкото можеш и получаваш колкото ти е нужно. Комунистическата утопия, но в реално време. И най-вече - реално приложима. Приятелите са тези, които ще те хванат когато падаш. Без да очакват дори благодарност - правят го, защото са ти приятели. Искрено пожелавам на всеки, приятели като моите... С тях сме изяли не една торба сол...
Izi
на 01.08.2008 в 09:04:39 #10Прав си Главен! Много затъпя народът. Но не разбрах защо толкова бързо. Преди 5-6 години простаците все още се открояваха. Сега са абсолютно мнозинство.
козелът
на 31.07.2008 в 16:03:56 #9ОТ първата до последната дума е истина .
nono
на 31.07.2008 в 11:20:21 #8"една торба сол.."-архаично... малко като Дърева за лястовичката-емоционален кич отсвякъде!
djaro
на 31.07.2008 в 10:45:42 #7Ако нямаш приятели то какъв живот ще е тогава...
Чоко
на 31.07.2008 в 10:44:01 #6Присъединявайки се към некомпетентния и в повечето случаи просташки хор на критикарите трябва да отбележа - вече ясно се вижда, че списващите тези рубрики страдат от липса както на фантазия, така и дарба да словоблудстват. Да се поучат от колегата си Крабовски, който макар и малко откачен, ги има тези дарби.
glaven
на 31.07.2008 в 09:25:33 #5колкото и дълго да си гладя брадата - няма да разбера защо повечето индивиди отдолу се изживяват като нкякакви литературоведи и езиковеди, при условие че IQ-то им е по-ниско от това на прародителите им. Моля - ако нещо не ви харесва - за напред не го четете или правете !
aresco
на 31.07.2008 в 09:05:00 #4Не казвам, че няма приятели напротив има, ама са много рядко срещано явление. Не говорим за онези екземпляри, с които от време на време пием по нещо малко мухабет и това е, а за хора на които се доверяваме на 100%. Но има едно нещо, човек св ражда сам и умира сам. Много малко хара има на този свят, които можемда наречем истински приятели.
none
на 31.07.2008 в 08:14:02 #3А, аз си мислех, че за тази статия няма да има мрънкане... не е лесно да си наивник цял живот. Самотниците без приятели... ами толкова са ви били и приятели, това че пиеш с някой не го прави твой приятел. А тези дето ги е зацепил битовизма... ми питайте жена си, може и да ви пусне да излезете гарнизонка някой път. А колкото до "литературните критици"... Това е достатъчно за вас повече няма да ви обиждам.
chep
на 31.07.2008 в 08:06:09 #2Илюзии и заблуждения. Приятелите са тези, които ще те преебат най-жестоко защото винаги си им вярвал. На края не остава нито един. Човекът е един самотник.
skalinova
на 30.07.2008 в 16:12:55 #1така е...