“Ние можем да имаме много жени, но една ще остане от начало до края”.

Приятелите са тези, които остават в живота ни.

Те не ни корят, когато забравим за тях, “от нова любов замаяни”, а изчакват търпеливо.

Любовта минава и заминава, а приятелството остава.

Приятелите са тези, които намираме трудно, често случайно. Сближаваме се с тях постепенно, малко по малко им откриваме душата си.

Можем да преспим с човек, с когото току-що сме се запознали, а даже не искаме да научим и името му. Но трудно бихме казали на някой, с когото не сме изяли една торба сол, че наистина ни е добре, а не само крием проблемите със служебната усмивка.

Приятелите са тези, които не искат да променят живота ни. Те са ни харесали такива, каквито сме – с всичките ни лоши навици, но и с всички добри черти върху тях.

Понякога, ядосани от поредното ни слабоволие, се опитват да кажат няколко думи, после махват с ръка – кой ли в тоя живот е съвършен.

Приятелите са тези, на чието рамо често плачем, разочаровани от живота. Те се явяват за нас сигурно, тихо пристанище в едно бурно море.

Идваме при тях с разкъсани платна и пречупени мачти. Те изслушват търпеливо болките ни и оплакванията.

После само замълчават и отронват една-две думи, с които връщат блясъка в очите ни.

И ние, волни и свободни, пак се втурваме в бурното море.

Приятелите – тези които, ценим най-малко. Защото те са винаги тук.

http://www.bukvite.com/avt.php?nick=%C1%EE%E3%E4%E0%ED%EE%E2