"... Мадона обяви война на децата от дома в Могилино вече могат да се радват на повече цените на градския транспорт скачат за сметка трима загинали и десет ранени при атентат с 2:0 завърши футболната среща между 80% от населението на България евентуалният четвърти GSM-оператор ще цените на тока няма да останат същите обещава..."


И ти седиш и слушаш. Гледаш новинарката в устата и попиваш всяка нейна дума. Държиш да знаеш всичко. От това кой номер обувки носи Парис Хилтън до отношението на държавния глава на Исландия към политическата ситуация в Китай. Особено това последното е от голяма важност за теб, нали!

Ти не можеш да седнеш на масата да вечеряш, докато не си разбрал истина ли е това, което се говори за бащата на бедната Мануела и кога най-сетне ще забранят на мюсюлманките в България да плашат хората по улиците. Да, уморен след работа, си казваш, че е по-добре да седнеш с биричката пред телевизора или по-скоро компютъра и да разпуснеш. И как? С ангажирането с чуждите проблеми. Създаваш си една приятно богата откъм асортимент кашичка в главата, която после да можеш да предъвкваш с приятели или колеги.

Знаеш ли, оня ден спасили едно 20-годишно момиче от самоубийство. Не била добре психически и искала просто да свърши... И какво от това? Много лошо, гледай ти какво става в днешно време – седиш и цъкаш с език, притеснен за днешната младеж и емо епидемията, която върлува по нашите географски ширини. И докато размишляваш по въпроса за глобалното затопляне и онкоболните, се откъсваш от монитора, за да върнеш бирата в хладилника и да си вземеш по-студена.

Чий живот живееш ти всъщност? Твоя собствен или живота на останалите 7 милиарда? Опитваш се да забавиш разрастването на пустините и да излекуваш болните от СПИН или по-скоро се криеш, бягаш от нещо, като търсиш пристан в чуждите проблеми?

Има една арабска приказка за двама арабски братя–царе. Единият, като тръгвал на гости при другия, случайно хванал жена си в изневяра с един от робите и в гняв и отчаяние ги заклал. Много мъчно му било и тъжен отишъл при брат си. Там случайно видял как неговата жена се е отдала на оргия с всички роби и робини – видял той, че и по-лошо могло да бъде и му олекнало.

Е, ако забравиш световните проблеми, които и без друго не можеш да решиш, какво ли ще изплува на повърхността на кашицата в главата ти? Може и по-лошо да е, може и да не е, но ще си е лично твое и нито аграрният министър, нито Мадона ще могат да ти го решат. А фактът, че билетчето в бургаския градски транспорт е 0.80 лв., повярвай ми, не помага. Още повече, ако не си от Бургас.

Някога един дебел мустакат чичко беше казал, че който няма собствен живот, гледа чуждия – и иска него да живее. Пример са бабетата, вторачили четириочието си в сапунките – копнеят за отминалата, пропиляна младост, за неизживени страсти и шарени мехурчета. Пример си и ти, който не смееш да се обърнеш с гръб към монитора, да погледнеш твоя свят и да го оправиш. Защото фактът, че търсиш нещо, имаш нужда от нещо и мислиш, че ще го откриеш в устата на новинарката, във vbox7 или в нечий „личен” дневник, изложен на показ, значи, че имаш проблем.

Не казвам, че не си в ред, нито пък ще ти кажа какъв ти е проблемът – това даже ти самият рядко го разбираш, нали се криеш от него! Но опитай, поне веднъж, да се освободиш от чуждото бреме, което те е затиснало и... няма да се почувстваш добре. Защото то е като да киснеш леген с карантия и да искаш да изкараш света от неговия си казан. Хайде сега първо излез от своята гадост и се измий. И тогава погледни света.

Тогава може изненадващо да се окаже, че проблемите му са намалели с един.