Българският мъж е страшно комплексиран. И преди да ме нападнете, че това са глупости и, напротив „жените са меркантилни кучки", ми се иска да се замислите дали не съм прав.

Още от гимназията най-готината мацка ми беше недостижима мечта. Засичахме се по коридорите, ама аз си бях такъв смотльо и а-ха да я погледна, и се обръщах да зяпам през прозореца и да се правя на заинтересован от пейзажа навън. „Тежкареех", така да се каже.

Естествено, най-готината мацка не ме чакаше в безсънните нощи, ами излизаше с пича от горния клас, който беше взел Голф на старо, ама му беше ударил един тунинг и ние, балъците, гледахме тъпо отстрани. Та, да кажем, че мацката се вписваше в профила „меркантилна кучка", докато 7 години по-късно не се засякохме в Халите, на щанда с маслините, и тя ме пита „Ти защо не ми говореше в гимназията, аз си мислех, че си голям сладур". И какво излезе - аз съм комплексарят, който не е посмял да я заговори.

След гимназията се фокусирах в правенето на пари и станах доста добър в това. Толкова, че жените ме харесваха. Много. Аз, душицата, си мислех: „Да бе, знам, че имам пари, и тя знае, че имам пари, ама пък не може две години само заради това да е с мене..."

А то може! След няколко „сериозни връзки" забелязах, че повечето ми разходи се пишат за нейна /която и да беше тя/ сметка. Ще си кажете - „Ми да, ‘щото са меркантилни кучки!" Ама пак не - вместо аз да казвам „Да, мило, и сандалките, и чантичката, и пръстенчето ще ти купя да си ги разходиш в Милано като идем", можех да и кажа „Не, кифло, изкарай си парите сама!"

Българският мъж /в това число и аз, признавам/ обича да се раздава. Така се чувстваме и изглеждаме силни, богати, могъщи, въобще безсмъртни. Обаче, като ни вземеш играчките, парите и биенето в гърдите, и ни оставиш голи като пушка и безпомощни на улицата - тогава си проличава кой кой е.

Тогава като дойде мацката и те пита къде ти е колата, да можеш да кажеш твърдо „Пеша съм, айде с мен на разходка в парка". Или като те попита „Къде ще ме водиш да хапнем?" да чуе „У нас, мило, ще ти направя палачинки". Вярвайте ми, жените, които си заслужават, точно на това ще се навият.

И недейте рева, че жените все в парите ви гледат и никой не ви обича. Осмелете се да я заговорите и да и кажете нещо мило, дори да не можете да и купите звездите, и ще видите, че тя няма да се качи в Голфа, а ще ви последва където и да е.

 

Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани