За тези, които не са запознати с тайната, която се крие зад съкращението FMX, това е Freestyle Motocross. През 1994г. филмовите производители Джон Фрийман (Jon Freeman) и Дана Никълсън (Dana Nicholson) са събират достатъчно филмов материал, за да покажат задкулисния живот на Американския про мотокрос райдър в действие.
Става дума за Fleshwound Films и първото видео Crusty Demons of Dirt. Идеята на видеото била да промени лицето на мотокроса и да създаде спорт, който днес се превръща в най- популярния от всички екстремни спортове - FMX.
С реализацията на Crusty 3 през 1997г. популярнотта на спорта продължава да расте и пионерите във фрийстайл мотокроса Лофти (Lofty) и Брайън Джордан (Brian Jordan) създават идеята за FMX състезание.Официално FMX-ът е приет за нов спорт през 1999г. на Х Games в Сан Франциско, а шоуто е разпространено из целия свят благодарение на телевизия ESPN.
Един от най-талантливите млади състезатели в света по FMX - Шон Боркенхегън от Калифорния разказва как се става добър райдър и какво му коства това. Той претърпява множество контузии, като след един по-сериозен инцидент на една от надпреварите през 2007г. почти губи дясната си ръка, но с изключителна издръжливост и воля, успява да се завърне на пистата почти година след жестоката катастрофа.
Последните няколко месеца беше доста зает. Разкажи ни с какво?
Карам доста по местните писти и се състезавам всеки уикенд. През последната седмица работя заедно с Дейвид Бейли (един от най-известните професионални фотографи на моторни спортове в света - б.л.), защото той ми дава професионални съвети.
Как се запозна с Дейвид Бейли?
Просто започнахме да разговаряме всеки ден и си допаднахме. По време на контузията ми, непрекъснато подържах връзка с него и той ме взе под крилото си. Оттогава ми е много добър приятел. Карам и с неговия син Шон и това помага доста и на двама ни.
Някои хора не знаят за контузията ти. Знаем, че ти е трудно, но ще разкажеш ли нещо за нея?
Един ден преди 8 месеца тренирах много усърдно трикове си, когато се приземих на глава, счупих си ключицата и тя увреди някои от нервите ми. Това стана причина да загубя чувствителноста по цялата си дясна ръка, която за 3 месеца беше парализирана.
Докторът ми каза, че шансът да се оправи е малък, а дори и това да стане, ще трябва да се подложа на много терапия. За щастие нервите не бяха увредени твърде лошо, но не знам, какво да очаквам, защото не се знае, колко още могат да понесат. Поне сега след толкова лечение, вече мога да движа мускулите на ръката си. Ключицата ми също е добре.
Винаги си казвал, че не си особен късметлия, как тогава потръгнаха нещата при теб?
Бих казал, че всичко започна през 2005. Всяка сутрин се събуждах с мисълта, че ще стана по-бърз, но това никога не се случваше. Тогава започнах да приемам нещата по-насериозно и да осъзнавам - какво трябва да направя, за да се случат. Накрая успях. Беше въпрос на развитие, за да мина на следващото ниво.
Кой е най-унизителния ти момент в мотокроса?
Когато бях дете и карах PW-50s на едно състезание. Представях се наистина добре - бях на второ място, когато едва на втората обиколка ми се доходи до тоалетната. Реших, че ще успея да се изпишкам, да се върна и пак да успея да завърша втори. Спрях, дадох мотора на баща си, който ми изкрещя: "Какво правиш по дяволите?", проврях се между тълпата и влязох в първата тоалетна, която видях. Свърших си спокойно работата и изтичах обратно на пистата, където разбрах, че през това време състезанието вече е свършило. Плаках през целия път обратно към вкъщи. Не помня за както точно си мислех тогава, но и сега като се сетя за този момент, ми става гадно!
