Като малки са ви учили, че не трябва да казвате мръсни думи като „гъз”, нали? Но вие и до ден днешен продължавате да го изричате със същия детски патос.

Е, аз пък постоянно повтарям на мъжете, че някои реплики вместо да замажат положението, направо го ОМАЗВАТ. Но нейсе! Продължаваме да си разменяме все същите свидни слова, играем си на гоненица и въобще, май този цикъл ще приключи едва когато цъфнат налъмите. 

Ето някои от думите, карали ме да се вбесявам, натъжавам и впоследствие да им се хиля като идиот. Аха, то като е минало, вече е смешно. Къде ти, направо е трагикомично.

 

1. „Харесвам жени, които са честни и открити”. Ако има в допълнение и „знаят какво искат” направо се разпукват розите през май.

(Задължителното заветно начало на „гоненката”)

Всички мъже го казват, damn. И никога не е точно така впоследствие. Знам какво искам – да съм с теб, да речем. Без бой си признавам. Ти мани това, ами дори знам как може да се случи тази магия. Обаче, то човек като си търси оправдания за собственото си объркване, мъкне не от 9, ами от 1099 чУшми вода. И колкото „по-нечестно” му играеш и се правиш на цапардосана в главата, той толкова повече драпа. Тъжно, но факт.



2.„Моментът не е подходящ за връзка.”

(Pure класиката)

Това си го представям така: съществува една дебеееела книга, наречена „Библия на отношенията”, която се пази в крипта, местонахождението на която знае единствено тайна масонска ложа. Наричат се Мъжкото братство. Схванахте сюжета, нали? Нещо в стил Дан Браун.

Та според тази премъдра книга, някъде между спортните емисии, каталозите с коли и главата с историята на бирата със златни букви е написано: "Заратустра ще ви рече кога е подходящия момент".

Аз не съм искала клетвени декларации, подписани с кръв или да си татуираш моя лик на гърба си. Тцъ, нищо подобно.

Обаче да ме държиш в някакво пълно невидение си е чиста проба „да те мотаят”. Гадничко е.

 

3.„Отдръпвам се постепенно, за да не те нараня.”

(пързуууууллллллл)

Мисля, че тази фраза е един от фаворитите ми. Логиката е зашеметяваща. Щом се „отдръпваш”, значи си допуснал да се „доближим”. В този аспект, не че не оценявам проявеното благородство и загрижеността към сърдечния ми мускул, но не е ли малко късничко? Особено ако под „отдръпване” се разбира:

- аха-аха да се нанесеш при някой (И после защо ли не създавам друга връзка. Интересно, наистина.).

- с премрежен поглед да му обясняваш колко той е суперски (и ти така, но ще правим ли нещо по въпроса или да се топля на високото ти мнение).

- да му звъннеш в 3 сутринта и весело да предложиш да заживеете в Испания. Заедно, имам предвид (Ако е сериозно, ок, ще видим как да стане. Но ако след 3 дни бягаш от темата и говориш за сивата иконимика, хич не ми помагаш).

„Постепенно” – с „лунната стъпка” ту назад, ту напред ли??? Евала, Джако, но аз съм голямо момиче и предпочитам нещата да се правят точно и ясно. Или гилотина или не.

 

Кога цъфтят налъмите 2

Кога цъфтят налъмите 3