Пет часа и половина път. С теб, срещу мен.
Кой си ти, откъде си, какво искаш и защо не откъсваш поглед от мен?
Тези кадифени малки бисери, в които потъвам. В които се чувствам сигурна и спокойна.
Аз не те познавам, за пръв път те виждам, не те различавам от тълпата, ти си един от всички, които ме подминават на улицата безразлично.
Които аз подминавам на улицата безразлично.
Ти си чужд, студен, непознат, може би недоброжелателен, но затова пък пет часа и половина не спря да ме сгряваш с присъствието, с усмивката си, с гласа си.
Страх ме е от теб, защото си неизвестност.
Благодарна съм ти, защото не беше безразличен.
Търся те, защото ми липсваш.
Да, липсваш ми. Ти ми даде пет часа и половина тихо щастие, ти ме накара да се усмихвам така, както от години никой не ме е карал да се усмихвам и... дали се лъжа, но като че ли и в теб нещо трепнеше. Ако те видя, ако те срещна, ако говорим, може и да не се разберем, може ти да не си моят човек и аз да не съм за теб, знам, сигурно е така. Но трябва ли заради това двама души да не се срещат? Твоите очи ми казаха повече и ми дадоха повече, отколкото твоите думи. Ако ми беше казал как мога пак да те намеря, щяха да са наравно. От години не съм чувствала нечия липса. А ти ми липсваш.
- - - - - - -
Пет часа и половина път. С теб, до мен.
Ти си мой съпруг и искаш уж само мен, но ме гледаш с безразличие, облягаш се на рамото ми, защото така ти е удобно да спиш и държиш ръката ми и ме целуваш и прегръщаш, за да убиеш скуката от дългия път.
Тези черни очи, в които се чувствам изпита. В които съм употребена по предназначение.
Аз те познавам, от години съм твоя, но и теб не те различавам от тълпата, ти си един от всички, които биха ме подминали на улицата безразлично.
Които аз бих подминала на улицата безразлично, ако не ти бях съпруга.
Ти си ми близък, топъл, доброжелателен, но за това пък пет часа и половина не успя да ме сгрееш така, както непознатият срещу мен.
Страх ме е от теб, защото съм ти подчинена.
Благодарна съм ти, защото беше безразличен към погледите ни.
През тези пет часа и половина ти, уж най-близкият ми човек, ми даде толкова, колкото и хората в другото купе – нищо. За щастието, усмивките, трепета, които ми бе дал преди години, аз съм си заплатила стократно. Тях вече ги няма. Ти седиш безразлично до мен, с ръка на коленете ми, облегнал глава на рамото ми и се правиш или може би наистина не забелязваш, че вече притежаваш жена си само наполовина.
Благодаря ти, че не ми попречи да се усмихвам и да бъда стоплена през тези пет часа и половина път. Та макар и от друг.
none
на 01.10.2008 в 08:38:02 #26Големи капацитети са хората тука... но нищо, жените им ще си намерят утеха и разбиране. А наранените мъжки достойнства колкото и досадни да са за слушане, могат да бъдат и смешни
Agent S
на 30.09.2008 в 12:46:55 #25Шок и ужас !!! Мъжа си е мъж, може да употребява всичко, да не е на салам вървата !
buddy
на 29.09.2008 в 02:52:36 #24Ако някоя кака с брак по сметка или от страх да остане стара мома почувства най-сетне щастието на нормалното човешко общуване потъвайки сигурно и спокойно в "кадифените малки бисери" на всеки случайно срещнат в българската транспортна система, това само буди съжаление и състрадание. Но каката не търси съжаление и състрадание. Тя просто търси под вола теле в гадаене на гласовите интонации, усмивките на "чуждия, студен непознат"... Кака като описаната по-горе е в състояние да интерпретира абсолютно неадекватно нормалната комуникация на некои от околните в рамките на доброто им възпитание на фона на ширещата се простащина на всички обществени нива. Убеден съм, че горенаписаното може да звучи до известна степен цинично на романтичните натури, но дори и те би трябвало да са наясно, че наличието на добро възпитание и ненатрапваща се комуникативност в никакъв случай не означава във всички случаи желание за духовно обвързване.
shakalaka-Man-U
на 28.09.2008 в 03:11:02 #23Значи от сравнително колоритните ми изживявания през сравнително авантюристичният ми досегашен живот съм научил няколко основни неща... Днес ще споделя само едно. - Винаги можеш да научиш нещо ново дори и от хора или неща които не ти харесват.. Тази статия може би е един такъв пример... Аз лично прочетох неща които ме карат да се замисля по определени въпроси.. Дори и само заради това си заслужаваше да я прочета.. Благодаря на авторката..
Saso
на 26.09.2008 в 15:07:03 #22Сърби та боли
Конспиратор
на 26.09.2008 в 15:04:07 #21Типично курвенско мислене.
posetitel
на 26.09.2008 в 10:36:39 #20дани, време е да спреш крека мойто момиче
Конспиратор
на 25.09.2008 в 22:27:39 #19Уат да фак? Дис из а булшед
zig
на 25.09.2008 в 20:05:15 #18Предвид, че последният ти пост е точно след "Лека нощ, деца", ще приема, че вече си си изконсумирал приказката
Saso
на 25.09.2008 в 19:59:17 #17Важното е да се обичаме!
zig
на 25.09.2008 в 19:44:35 #16Не ти ли е време да си лягаш?
zig
на 25.09.2008 в 19:28:16 #15Виж сега. Десен ли си, Ляв ли или от трите средното - не ми е на дневен ред. Не е особено ясно ще толкова се напъваш да си демонстрираш простотията не за първи път, като тя, и без да се зориш, си личи. Раздавай го по-спокойно, надали някой те взима насериозно.
zig
на 25.09.2008 в 17:55:04 #14Десен, нали знаеш - каквото почукало - такова се обадило.
zig
на 25.09.2008 в 17:39:51 #13Десен, избърши пяната покрай устата (ако е пяна, де).
Todo
на 25.09.2008 в 17:04:33 #12Напълно подкрепям Gremlin и myuser the second. В крайна сметка това се случва - такъв е животът. НО, не означава, че трябва да го живеем недостойно. Нужно е да имаме доблестта да кажем нещата, които ни вълнуват или нараняват, а не да ги премълчаваме пред най-близките ни и да мрънкаме пред непознати. За някои, обаче, това е безкрайно удобно, защото така оправдават пред собствената си съвест недоблестните си постъпки.
zig
на 25.09.2008 в 16:46:37 #11Еееей, че навътре го взимат някои! Според мен не става въпрос за това дали на някого му е писнало от някой друг. Става въпрос (според мен) по-скоро за умората от навика. Колкото и да не искаме да си признаем - свикнеш ли с някого, превърне ли се той в навик, нещата се променят. И, ако, било то мъжът или жената, има "наблагоразумието" да усети липсата на "онова, което е било" - не мисля, че е подсъдно. Не става въпрос за унижение - умората от коловоза е присъща на много хора, просто повечето.. свикват и със самия навик. И нищо курвенско не виждам в това нещо непознато да ти напомни за лиспата на нещо познато.
king_for_a_day
на 25.09.2008 в 16:21:46 #10Ясно... някой е спрял да сваля звездички Смее се Криза! -------------------
ruger
на 25.09.2008 в 15:52:07 #9Горе-долу същата е разликата и между чифт нови и чифт стари обувки... Еееех... жени...
Димитър Бербатов
на 25.09.2008 в 15:06:02 #8"държиш ръката ми и ме целуваш и прегръщаш, за да убиеш скуката от дългия път" а ти какво правиш през дългия път МА ,седиш и гледаш тъпо може би??
Saso
на 25.09.2008 в 14:47:00 #7Ясно... някой е спрял да сваля звездички Криза!