Пиесата ме привлича с това, че въобще не е повърхностна , а напротив - много дълбока е, споделя режисьорът Никола Петков.
Тя притежава и едно странно качество - тъжна е, но ние се смеем.
„Човек - това са два човека...
Единият - този, който искаш да бъдеш: успял, богат, влюбен, обичан...
Другият - този, който си: неуспял, небогат, невлюбен, необичан.
Мигът, в който тези двама се разминават, избухва взрив. Можеш да отскочиш, да избягаш - ще се спасиш. Ще се спасиш, ако взривът е встрани, ако не си до него...
Но ако взривът е вътре в теб? Ако е в душата ти?
За този взрив е нашето представление."
