Подобно на Николай Ников-Ничето, Атанас Нейков е творил с едно дистанцирано отношение към политическия патос от средата на миналия век.
За мнозина този художник е познат много повече като график, илюстратор и като пространствен оформител, но не и като живописец.
А живописта му отразява еднакво пълноценно типичната деликатност, аристократизма му, маниера, овладян от неговия вуйчо и учител Дечко Узунов, както и неподражаемото му усещане за цвят и форма.
Негови платна бяха показани като част от различните му творчески търсения година след смъртта му на мащабна ретроспекция в Софийската градска художествена галерия.
Експозицията в галерия „Сибанк" акцентира конкретно върху Найо - Живописецът, такъв, какъвто той е бил през целия си живот.
Това може да се види и в двата уникални акварела от детските му години, които са един от основните акценти в изложбата.
Подборът на картините отразява творческите търсения на Атанас Нейков в ранните години на социалистическия реализъм в България и пълния разрив, който са имали те с това официално направление.
Портрети на приятели и близки се редуват с градски пейзажи от София, с необичайни за образа на онова време сюжети от барове, кафенета, билярд клубове, файтони...
Атанас Нейков ги е рисувал през 40-те години, но така и не ги показва в изложба приживе.
Неговият син Найо Тицин ги открива след смъртта му в ателието, навити на руло и забравени от всички.
