Светлината е част от електромагнитния спектър и съдържа вълни с различна дължина, определяща цвета, който очите ни възприемат. Червената светлина е с най-голяма дължина на вълната, а синята - с най-къса.
Светлината, която идва от слънцето съдържа всички цветове и затова е бяла, но когато достигне атмосферата на Земята, частиците и молекулите на газовете в нея разпръскват светлината. Най-силно и във всички посоки се разпръсква синята светлина, поради късата дължина на вълната си. Ето защо и небето ни изглежда синьо - всъщност очите ни възприемат разпръснатата синя светлина.
Източник: iStock
Близо до хоризонта разпръскването е още по-силно, а се наблюдава и отразяване от повърхността на земята. Разпръскването е толкова голямо, че всички цветове отново се смесват и това прави небето в тази част много светло синьо или дори бяло.
Източник: iStock
Когато слънцето се спусне ниско, светлината преминава през още по-дебел слой атмосфера и синята светлина се разпръсква от молекулите, праховите частици и аерозолите до степен, в която позволява на вълните с по-голяма дължина да преминат и да достигнат до очите ни - на това се дължат оранжевите и червени багри на залеза.
Синият цвят на морето и езерата пък се дължи на огледалната повърхност на водата, отразяваща синия цвят на небето.
Източник: Public Domain
Цветът на небето зависи и от състава на атмосферата. Например, небето на Марс се смята, че има цвят на карамел през деня, а при изгрев и залез става синьо - точно обратното на наблюдаваното на Земята. Според учените, цветът на марсианското небе се дължи на съдържанието на частици магнетит в атмосферата.
