На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове.
На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място.
По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
Празникът е познат и като Лелинден: име за означаване на болестта - леля - чумата, шарката.
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве.
Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за "лелята" - чумата, болята.
В някои райони на страната празниците им се означават с общото название сладки и медени. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората.
Името Антон произхожда от гръцката дума "анто", което значи цвете. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи.
Затова Антоновден и Атанасовден, който е утре, се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
На днешния ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Тони.
