Около Нова година използвах забавянето на темпото и лакомо изчетох няколко книги, на които отдавна се канех. Допреди няколко дни мислех, че ми се е разминало безнаказано. Но една нощ сънувах толкова шантав и откачен компилат от тях, че ще се оплача.

Сънувах, че са ме натоварили с един огромен кош, плетен от пръчки, в който има жива вода. (Ако не сте чели “Приказка за Стоедин”, сигурно не знаете - жива вода се носи в кош. Всъщност, от тази книга можете да научите и много други неща: прочетете я, няма да съжалявате.) Работата ми беше да ходя с него, и където видя нередни и криви неща, да капвам по една капка и да казвам какви да станат - и те ще станат такива. А за компания ми беше прикрепен някакъв старец. Уж да ме съветва, ама той само се мотаеше наоколо и се кискаше като откачен.

В един момент стигнах до някакво село, където хората бяха гладни и измъчени и се съдираха да ме молят за хляб. Наклоних аз коша да капна от живата вода, но дядката внезапно се обади:

- Недей, момко. Те всички искат, ама не всички заслужават. Пък да дадеш хляб на който не заслужава е все едно да не го дадеш на който заслужава. Обратната страна е на същата монета. Нередно е, нали?

И се изхили.

Замислих се аз. Гледам хората - всичките гладни, всичките все едно еднакви. Накрая ми писна и дръпнах стареца:

- Как да разбера кой от тях заслужава хляб и кой не?

- Не можеш да разбереш. Никой не може. Хууууухехехехе. Никой не може. Хахахахахаха. Никой. Хихихихохохохихихи…

Ядосах се.

- Никой ли не знае кой от тях заслужава? Ако никой не знае, как така се знае изобщо, че някои не заслужават?

- Никой не знае. Даже и те самите. Ху-хууууу. Мислят си, че знаят, поне за себе си - че заслужават. Ама не е вярно. Как така всичките заслужават, пък никой няма ни залък? Хахахахохо. У-у-у-хухухуху…

- Бе я стига си се хилил! Я да видим редно ли е ти да си с мен да ме съветваш. Посъветвай ме - или ако не можеш, махай се, аз ще правя каквото си реша!

Изгледа ме старецът с едно съжаление, дето нямаше нищо общо с кискането преди малко и ми даде знак с пръст да се приближа:

- Не става с даване на хляб, момче. Не им давай хляб. Ниви им дай - не виждаш ли, гол камънак е навсякъде наоколо. Така тези, дето заслужават хляб, ще си го изкарат. Пък тези, дето не заслужават, ще си останат гладни.

- А тези, дето не могат нива да копаят? Слепите, хромите…

- Дай на всеки каквото може. На слепия гъдулка, на хромия обущарски тезгях.

- А дето нищо не могат? Слабоумни, такива на легло…

- Като дадеш на всеки каквото може, които заслужават, ще ядат. Които не, ще гладуват. И като погледат как другите ядат, ще се научат и те да заслужават. Тези, дето наистина нищо не могат, са много малко - където който може се труди и изкарва хляб, все ще се намери достатъчно и за слабоумните и тези на легло.

Надигнах коша, аха-аха да капна от живата вода, ама пак се спрях:

- А като стане както рече, няма ли скоро да стане всички да са доволни? Защото стане ли, отначало е хубаво. Ама където никой не ще нещо повече, времето спира и те също, а светът продължава и те изостават и се загубват.

- Хуууу-ху-ху-ху-ху-ху. Право го рече. Точно тъй ще стане - всички ще са доволни, ще спрат и те с времето и ще се изгубят и ще пропаднат. Така е то - дадеш ли на който каквото може, така става. Така е редно… Не ти ли харесва? Хо-хо-хо-хо-хо. На друго ли си научен? Да искаш за всички да има, че е справедливо? Хи-хи-хи. Хубаво е така, ама не е мъдро. Щото после пък е лошо, по-лошо от иначе. - Старецът пак се изкиска като кукумявка.

- А какво да направя тогава? Нали ще съветваш, я посъветвай?

- Че само аз ли да съветвам? Я се посъветвай и сам. Във всеки въпрос е скрит и отговора му - щом можеш да питаш, и да отговаряш можеш. Хааааа-ха-ха-ха-ха…

Прав беше, ама само ме ядоса още повече.

- А във всеки смях и тъгата ли е скрита?

- Точно така. Затова се смея - платил съм го тоя смях с тъгата си, сега нея трябва да платя с него. Така е редно. Поблъскай си чутурата в коша, може и да ти просветне. Хооооо-хо-хо-хо-хо…

- А как да стане така, че да не пропаднат хората от даденото? Него с какво да го платят? Не знам ли що да направя, ще пропаднат. Пък не е редно, нали?

Старецът се сепна и ме изгледа. След това рече:

- Ще спрат, ако са еднакво доволни, нали? Дай им тогава ниви, дето не са еднакво меки. На някои по-каменисти, че да са недоволни по-дълго. Така ще спрат по-бавно.

- А никога няма да спрат, ако на някои дам направо гол камък, нали? И да има от тях такива, дето заслужават хляб, нали? Така редно ли е?

- Амчи решавай си де. Достатъчно те съветвах. Може и едното да е редно, и другото. Или пък и двете да не са. Защо мислиш, че толкоз смях съм натрупал? Защото с много тъга съм го платил. А тя защо мислиш, че е много? Хииии-хи-хи-хи…

Разбрах, че е прав - повече няма нищо да ми каже, каза ми вече много. Смъкнах коша, седнах на него и рекох:

- Не искам да давам аз такова редно, дето никакво не е. И за всичката жива вода на света няма да се съглася. Който ще, той да го дава. Аз не ща. Искам да давам истинско редно, дето да не съжалявам за него после.

- Дето е като живата вода, вечно и безценно, а? - подкачи ме дядката. - Нищо работа искаш, момче. Дреболия някаква… Господ даже не я е дал, ти искаш да я даваш! Що за чиляк си, бе? За какъв се мислиш? Кога ти дадоха жива вода да раздаваш, кога да си повече от Господа поиска! Хайванин с хайванин…

- Не съм хайванин! Искам добро да правя…

- Хайванин си, че и отгоре. Искаш добро да правиш, а пък тези гладни пред теб седят и чакат да се накумиш що да сториш. Това ли ти е доброправенето - да искаш вечно добро да твориш, а хляб на гладния да не даваш? Не само хайванин - мискинин си. Лентяй. Дембел. Празен в главата. Кош да носиш не те мързи, ама да сдобриш каквото можеш не щеш. По-лесно е да мечтаеш за вечно добро, та да не ти се налага да се мръднеш да свършиш днешното добро. Нали?

… По-нататък не помня какво стана. И може би по-добре. То от сън срам уж няма, ама май не съвсем.

Логически казусът е интересен. Ясно е защо е труден, всъщност потенциално нерешим - в стандартна логическа система е въведена трансцедентална категория (живата вода). Съответно, не може да се даде правилен отговор - към трансцеденталната категория ли спада раздавачът й, след като разполага с нея или към стандартната, след като търси ефект върху стандартната система. Математическият еквивалент на тази задача е решаване на уравнение, чиито членове спадат към различни Канторови мощности: уравнението или няма да има отговор, или всеки възможен отговор ще го удовлетворява, в зависимост от гледната точка.

Да, но това е теорията. А практиката е съвсем друга. В нея спокойно можеш да разполагаш с неща, които са едва ли не жива вода. Генетика. Нанотехнологии. Определени класове информационни технологии… Какво да правиш, ако ги имаш?

Спомням си един откъс от книга, който не се надявам да видя някога добре филмиран - но си струва. “Трудно е да бъдеш бог”, диалогът между доктор Будах и Румата Есторски за обществото и бога.

… Може би е добре да се вслушам в последния съвет на дядото. Засега с жива вода не разполагам - така че смятам да върша днешното добро, колкото и както умея.

 

http://www.gatchev.info/blog/