"То е меко и крехко... като топъл пай" - един от пичовете в "Американски пай" към главния герой относно жените.

"Бях доста луд на твоите години, но никога не съм го правил с... тестени изделия" - бащата на главния герой, около 15 минути и един полов акт с пай по-късно.

Много е важно да започна с дебело подчертаване на факта, че не съм нито шовинист, нито мачист, нито тесногръд невъзпитан примитив. Даже не съм и недоебал, въпреки че винаги може повече.

Много често ме питат защо за нежните създания от противоположни пол използвам не особено възвишеното "баница", та реших да отговоря. Филмът за пайовете излезна точно когато бях на 15 и бързо се превърна в култ за наскоро напъпилата ми сексуалност, заради която се бях превърнал в бъчва с шеметно препускащи хормони.

Наистина има много общо между жените и хлебните изделия - и без двете нито пиенето, нито яденето ти вървят. И двете стават все по-скъпи и некачествени. И двете са много вредни и водят до какви ли не проблеми. И без двете не можеш. Само че използвам битовотo и българско "баница", защото американски пай нито съм виждал, нито съм кусал, нито съм помирисвал.

И вие така, нали ?

Ето списък с най често срещаните по нашите земи "баници":

1. Блажна баница: добре запечена, с много сиренце, блажна. Като я гледаш крехка, със зачервена коричка, пръхкава и чакаща да бъде захапана, ти минават тутакси много нечестиви мисли. Ама, нейсе, обикновенно е много скъпа и не се намира лесно. Но си струва поне да я позяпаш.

2. Стандартна домашна баница: с купешки кори. Не й е спестено нито от яйцата, нито от сиренцето, нито от млякото, ала често или е много мокра, или много суха, или е прегоряла, или леко сурова. Както и да е, това е най-често употребяваната баница, така че си я обичаме. Наша, българска и родна, на една ръка разтояние и за всеки.

3. Мазна "софийска" баница: гадна. От клисаво тесто. Много мазна, с гранясали топчета по нея. Разбира се, ако има пънеж, той е от нискокачествена извара. Даже и хартийката й е втора употреба. Винаги може да ти "лепне" я газове, я киселини, я разтройство. Евтина, достъпна, на моменти сама ти се бута в ръцете, но не си струва - с такава не можеш нито да се наядеш, нито да се на****.

4. Баклава: Сладко. Екзотично. Криещо много рискове, щото може да е както произведение на кулинарното изкуство, така и отрова, втасала в нечий гараж. Рискът, разбира се, си струва - ако докопате оригинала, е много блажно. Само се пазете от диабет.

 

След тези ми писания има да бъда анатемосван и обкичван с етикети - знам. Но пък е забавно, а и доста вярно това, което написах. Жени, имате право да пишете каквото си поискате за тиквеници, тутманици и кроасани. Мъже, пожелавам ви приятно ядене. Пък ако успеете да намерите истински жени, а не тестени изделия - то значи сте щастливци :)

http://damnation.blog.bg/