A де, той май и само Камен още не е избягал. И аз де, заедно с жената (ако има други, да пишат, че да ги вкарваме в списъка). Ама тя не бяга, щото ми уйдисва на акъла. А нашето поколение се разпръсна надалеч от границите на милата ни България.

Половината от хората, с които израснах, вече разчитат предимно на атола или скайпа, за да се чувстват част от родното си място. Така си и празнуваме на празниците - с наздравици по камерата на скайпа... и с надежди да се видим след 40-те...

Парадоксалното е, че влязохме в Европата, ама пък излязохме от Българията. И да си призная, младите лица ми липсват. Липсват ми приятелите, близките хора от преди години...

Имам чувството, че с всеки изминал ден усмихнатите млади лица у нас стават все по-малко. Дори в последно време не ми е нужно да чета "трета възраст", за да се чувствам част от две поколения назад.

Усещането да живееш в центъра на София и 90% от съседите ти да са баби и дядовци не е хубаво, дори е и малко носталгично. От прозореца на кухнята махаш на едната баба, от този на спалнята на другата. И все пак е хубаво, че ги има. Че не са избягали и те.

Лошото в това "хубаво" всъщност е, че не са го направили, защото не могат, а не защото не искат. То и да си на тяхно място не е лесно - те пък живеят най-зле в дните на прехода към Европата. После как да не си искат обратно Тато и корекомите?

Не съм избягал.

Не е да не ми се иска, но няма да го направя. Без да обвинявам тези, които са избрали пътя навън, ще си шофирам през дупките на Цариградско, ще си стъпвам в кучешките акита по тротоарите или ще се бутам в мелетата в тролеите и автобусите. Ще гледам Азис по националния ефир (мазохизмът от малък ми е присъщ), ще стискам зъби и ще си гоня зъболекаря. С кариеси или не, това си е моята уста... Предпочитам я пред по-хубавото, но чуждо чене... :)