„Взехме” се отдавна. Някъде през 1996-та. Излезе ми евтино. 4 лева от „Славейков”.

Допаднахме си от раз. Беше хубавица с дълга кестенява плитка, турбо-цици и два пищова (за респект). Физическата й форма беше "на световно ниво" (цитирам балкански идол).

Трудно й смогвах на темпото. То подскоци, то салта, то морталета... абе, жената-ластик направо.

Казваше се Лара, Лара Крофт. Известна е. Даже Анджелина Джоли (Братовата булка) направи два филма за нея. Толкова години сме заедно, а не е мръднала. Те това е Жена! И все по-хубава става. Аз също... покрай нея.

48 годишни времена се изредиха от съвместния ни живот. И нито веднъж не ми изневери. Не прослуша чалга. Не си пусна задник с размерите на Стара Планина. Не отговаряше на въпросите ми с... въпроси. Не висеше с часове в магазини за гащи. Не ревеше с глас на „Имаш поща”, „Море от любов” и „Дързост и красота”.

Идваше само когато я повиквах (разбирай: при кликване върху иконата „Туум Рейдър” на десктопа). Не „зацикли месечно” нито веднъж... и никога не я заболя глава. И още, и още, и още...

А що гад изтрепа през годините... Тигри, мечки, змии, плъхове, прилепи, маймуни, мумии, велосираптори, тиранозаври и много други знайни и незнайни.

Моята Лара говори рядко. Докато сме заедно, единствено пъшка, което си е супер. Позволява си по някоя и друга дума само в кратките паузи между сеансите ни (разбирай: филмчетата между нивата). Нали ви казвам - жена-мечта!

Много е точна, но, да си призная, веднъж я изревнувах яко. Случи се в периода, в който започна да я сваля Боно от U2. Все пак Боно си е Боно! Аз не мога да се меря с него, колкото и неустоимокрасив да съм:) А Бончо така беше лапнал, че дори забрави рождения ден на жена си, та се наложи да й се извинява после в клипа към парчето "Sweetest Thing".

Иначе моята Лара не е добра домакиня. Не чисти, не пере, не готви... ама мен си ме устройва. Мразя да ми вони на манджа жилището и някой да ми премества нещата.

„Спътницата ми в живота” много тренира. За да съм в крак, и аз го правя, главно като си сменям (усилвам) RAM-паметта на полугодие. Нямам друг избор. Нали съм примерен съпруг?

Лара (моята) не е лигава и комерсиална. Обитава скромни жилища и квартири, озаглавени СиДи, ДиВиДи, ЮЕсБи и... ЕмПеТри (за последното не знам как точно, ама пък как хубаво се римува с останалите, а?).

Голямото плюс при моята кака Лара е, че не върви в комплект с придружител и не ми „назначи” тъща. Може би затова връзката ни е в пълна хармония толкова време. Като прибавим и факта, че баща й е бил неприлично богат... джакпотът ми расте ли, расте.

При всичките тези изброени факти, вариантът да се занимавам с други жени става хипер излишен. Все пак си имам Лара! И ще си я пазя вечно... Докато смъртта ни раздели!