Ще споделя една история, която бе разказана на чашка снощи в компания. Тя е напълно истинска, променил съм само някои имена на хора и места "за да бъде защитена честта на невинните". Макар че мнозина от училите в същото училище вероятно още дълго ще продължават да я разказват на маса, докато откънти от урва на урва и от век на век...

За любопитните: героите на историята и досега са заедно, при това като щастливо семейство. По обясними причини снимките им няма да публикувам, не настоявайте.

.......

Преди 12 години в хореографското училище на град N. учеше за балерина девойка на име Ния. Да кажем че беше красива, би било меко казано. Стройна фигура, фини крака и ръце, малък и стегнат задник, правилни издатини на подходящите места - всичко това, съчетано с детско личице и руса коса, хвърляше в оркестрината дори и момчетата-балетисти, да не говорим за доста по-хетеросексуалните представители на мъжкия пол. Кой ли не се пробва да я ухажва - пианисти и цигулари от музикалното, намиращо се в същата сграда; от консерваторията пък идваха пламенни барабанисти. Вечер с беемветата цъфваха и местните бизнесмени и потомците на градските олигарси. Накрая в нежни чувства към Ния бе уличена бивша барета, сега учащ в университета за историк.

Уви, Ния не приемаше цветята и бонбоните, игнорираше всички ухажори, без значение от външните им данни и възможности и твърдо отстояваше намерението си да запази девственността си до сватбата. Отхвърлените поклонници се събираха в пушкома и злобно коментираха, че с подобен инат току-виж си остане девствена до пенсия.

В музикалното по това време учеше за акордеонист и Петьо Щъркелов от село Горна Лелина. Баща му беше тракторист, а майка му гледаше животните в семейното стопанство. И това явно си личеше по лицето на Петьо. Той беше мълчалив и сдържан и даже обръщайки половин литър як първак, запазваше стопроцентен самоконтрол. Интереси към противоположния пол у Петьо не се забелязваха - доста повече го интересуваше свиренето на акордеон и дневният половин литър. С ученето се занимаваше старателно, така че оставаше до късно в училище, защото в общежитието на акордеона се свири бая трудно. И ето че веднъж, вървейки по дългия пустинен коридор след вечерната си репетиция, наш Петьо срещнал Ния, а Ния в негово лице съзряла Съдбата.

Никой не знае какво точно е прещракало в този момент в главата на Петьо, но той награбил Ния със силните си ръце, замъкнал я в женската тоалетна и, с извинение, я дефлорирал. Нещата се получили почти като във вица - от храстите се чували девичи викове, постепенно преминаващи в женски.

На сутринта за станалото вече знаеше цялото училище. Народът очакваше младата балерина да подаде оплакване в полицията, а Петьо да го очаква безплатен дълъг престой на топло и здрави рецидивистки членове.

Но стана чудо: Ния... се беше влюбила. Тя до късно слушаше как Петьо тормози инструмента си, а после влачеше акордеона подир уморения гений, който спокойно пушеше своя "Феникс" и възприемаше ставащото като нещо подразбиращо се. Дори свирепата майка на Ния, в началото приела Петьо на нож, бе принудена да се примири, тъй като силата на чувствата на малката танцьорка беше твърде голяма.

Музикално-театралната общественост беше шокирана. Мъжката й половина мрачно тънеше в потрес, а женската се опитваше отчаяно да съблазни Петьо, за да изясни мащабите на неговата дарба. Накрая един талантлив юноша от еврейски произход, вече спечелил няколко награди на престижни пиано конкурси, събра смелост и зададе на Ния въпроса, който вълнуваше всички:

- Ния! Ама как така? Ухажваха те толкова умни и богати момчета и мъже, бяха готови за теб практически на всичко, а ти избра този... този... този селяндур! Защо?

Ния сведе поглед, изчерви се и почти прошепна:

- Той намери подход към мен...

.......

Да пием за това винаги да намираме подход към тези, които ни харесват!