Но принципно когато го питат какъв би се нарекъл - католик или протестант, Боно казва: "Винаги съм се чувствал и като двете". Описван от Боби като “твърде дразнещо дете”, Пол още от малък си печели името на разсеяно и свадливо дете, поради което и приятелите и семейството му лепват прякора “Антихристът”.
А всъщност по това време Пол е бил просто един от онези ентусиазирани, но непрактични и дяволски любопитни младежи, които виждат света през розови очила, а след това пак питат какво са видели.
В подкрепа на това Боби и Айрис разказват за един ден, когато Пол бил на тринайсет години и играел в градината в двора: двойката гледала със смесица от ужасение и възхищение как тяхното хлапе вдига пчелите от цветята върху палците си, говори им и после ги връща на венчелистчетата без дори да се ужили.
На петнайсет годишна възраст Пол преживява голяма двойна загуба, когато майка му умира от мозъчен аневризъм по време на погребението на баща ѝ (Този инцидент, с който много фенове и писатели спекулират, може би е и причината за твърдият характер на Боно). Много парчета, особено от ранните албуми ("I Will Follow", "Out of Control", "Tomorrow") засягат точно този период от живота му.
Малко след този тежък момент в живота му, Пол се увлича по музиката и по свиренето на китара... ентусиазира го музиката на групи като Patti Smith, Thin Lizzy, The Ramones и Television.
В гимназията природната дарба на Пол да дърдори и усетът му към театъра му позволяват да експериментира във всички видове артистични среди. Пол посещава общообразователното училище Маунт Темпъл (Mount Temple Comprehensive School), което е първото по рода си училище със смесена протестантска и католическа вяра в Дъблин. Именно там за първи път Пол се сдобива с прякора си "Боно Вокс от Оконъл Стрийт", който приятелят му от училище Гуджи му дава.
Той пък го вижда в магазин за слухови апарати на улица "О`Конъл" в ирландската столица, марката е Bona Vox, което в превод от латински значи "добър глас". "Bono Vox", обаче буквално значи "гласът към добрия човек" (vox - подлог, nom.sg, bono - непряко допълнение, dat.sg). Формата bono е дативната и аблативна форма на латинското прилагателно bonus, а също в съвременен италиански жаргон значи "секси".
През 1976 г. Пол отговаря на обява във вестника, пусната от Лари Мълън Джуниър, за сформиране на група. Същата обява виждат и Дейв Евънс (Едж), Дик Евънс (който скоро напуска групата), и Адам Клейтън. Четиримата събират група, която наричат Feedback (букв. Обратна връзка), после сменяйки на The Hype, и установявайки се на U2. Първоначално Боно пее, свири на китара и пише текстовете.
Но след като Дейв Евънс става по-добър китарист, Боно започва да се занимава само с вокалите, въпреки че често свири на акустична китара и хармоника. Като цяло обаче той вече е най-реалното определение за U2.
Личен живот:
Боно се оженва за училищната си любов, Алисън "Али" Стюърт, на 21 Август 1982 г. Певецът на няколко пъти споменава в интервю, че работата му по U2 и връзката му с Алисън са започнали по едно и също време. Двамата с Али имат четири деца - Джордан (1989 г.), Мемфис Ийв (1991 г.), Илая Боб Патришъс Гуджи (1999 г.) и Джон Ейбрахам (2001 г.).
Любопитни факти:
През 1992 г., заедно с китариста на U2 Дейв, Боно купува двузвездния дъблински хотел Кларънс с тогавашните му 70 стаи и го превръща в четиризвезден хотел с 49 стаи, който бързо набира репутация като един от най-стилните и луксозни хотели в града.
През 2002 г., Боно пише въведението на "Книга на псалмите", една от деветте книги на Библията, публикувани индивидуално в серията "Джобни Канони" на издателство Canongate.
През 1984 г. Боно става говорител на “Нетейд” – организация с идеална цел, обучаваща младите как да се борят с бедността. От 1999 г. насам участва също и в повечето програми за премахване на дълговете на Третия свят, както и относно проблемите в Африка, привличайки на своя страна много холивудски звезди и шоумени.
През май 2002 г. Боно пътува заедно с американския министър на финансите Пол Онийл на четиридневна обиколка в Африка. Същата година Боно основава организация на име “DATA” (Debt, AIDS, Trade in Africa), която се занимава именно с тези проблеми. Целта на организацията е да фокусира вниманието на обществеността върху двата най-големи проблема относно Африка – СПИН-ът и контрабандата, спираща нормалното икономическо развитие.
В деня на стъпването в длъжност Боно изнася реч за канадския премиер Пол Мартин, който в замяна гарантира, че ще помогне в проблема с глобалната криза. Но политиката на премиера почти не отделя внимание на кризата. Мартин губи следващите избори през януари 2006 г.
На среща с президента на САЩ Джордж Буш по случай огромно дарение на американския президент за помощи в бедстващите страни, Боно отбелязва, че това е наистина една нова и важна стъпка на ангажираност относно тези огромни проблеми на човечеството.
