Ако сме чували израза "Ябълката не пада по-далеч от дървото", вероятно не сме се замисляли колко неточен е той, когато говорим за самите ябълки. Защото, макар плодът действително да пада под дървото, ако засадим семката му, новото дърво най-вероятно няма да даде същите ябълки.
Причината се крие в начина, по който ябълките се размножават. Повечето сортове не могат да се самооплождат, което означава, че всяка семка съдържа комбинация от гените на майчиното и бащиното растение. Така от нея израства генетично различно дърво, а плодовете му могат да имат съвсем различен вкус, аромат и текстура. Именно тук идва човешката намеса.
Преди векове хората откриват, че ако харесват определено ябълково дърво, могат да вземат малка клонка с пъпка от него и да я присадят върху друго растение. Така новото дърво е генетично идентично с оригинала - тоест негов клонинг.
Източник: iStock
Това обяснява защо ябълките, които купуваме от магазина, са толкова предвидими. Когато си вземем Златна превъзходна, знаем, че ще получим характерния сладък вкус и сочност. При Гала или Грени смит също можем да разчитаме на познатите качества. Всъщност една овощна градина, засадена само с един сорт, представлява огромна колекция от клонинги.
Сортът Грени смит например е открит от Мария Ан Смит в Австралия и оттогава се размножава чрез клониране.
Още по-любопитен е Червена превъзходна. Всички дървета от този сорт по света произлизат от едно-единствено дърво, открито в Айова през XIX век. От него са вземани пъпки и са присаждани върху други дръвчета, докато постепенно се появяват милионите дървета, които днес дават същия сорт.
Някои ябълки дори са свързвани с Древен Рим. За определени сортове се твърди, че съществуват от римско време, макар да няма достатъчно доказателства, че конкретен сорт е оцелял непрекъснато до наши дни. Знаем обаче, че още през I век римският историк Плиний Стари е описвал цели 24 разновидности ябълки.
Източник: iStock
А опасно ли е да ядем "клонирани" плодове? Не - няма здравен риск от консумацията им. Клонирането просто ни гарантира, че получаваме еднакви плодове с предвидими качества.
Има обаче един любопитен недостатък. Когато отглеждаме едни и същи сортове отново и отново, ограничаваме генетичното разнообразие и може да пропускаме ябълки с още по-добър вкус или качества.
И точно тук идва голямото предизвикателство пред селекционерите - сред хилядите различни дървета може да се крият невероятни нови сортове. В изследователска овощна градина в Кентвил, Канада, например се отглеждат над 1000 уникални ябълкови дървета.
Така че следващия път, когато отхапем от любимата си ябълка, можем да се замислим: възможно е да вкусваме плод от дърво, което е генетично копие на растение, открито преди стотици години.
