Ако човек след новите модели автомобили изкъсо, вероятно е забелязал, че на пазара не е никак скучно. Постоянно се появяват нови имена и концепции за това как трябва да изглежда един модерен автомобил.

Когато се зачете, веднага разбира, че "новият" модел не е съвсем нов, защото ползва двигателите, платформата, 80% от вътрешното оборудване, както и външни детайли от някой добре познат модел. Но това е реалността - по този начин компаниите намаляват производствените си разходи, а задачата на дизайнерите е да ни излъжат умело за случващото се в бекстейджа.

И ако трябва да сме честни, успяват. Нормалният човек не се вълнува дали двигателят под капака на новия му автомобил се ползва от още 10 модела. Важна е единствено неговата кола - как изглежда, колко практична е, колко икономична е и колко струва. И Volkswagen Taigo e продукт на всичко това.

Снимка 574801

Източник: Volkswagen

Новият компактен кросоувър на германците споделя една и съща платформа с Polo и T-Cross, но е по-различен от тях и носи свой собствен дух. Къде са разликите? Polo е класически градски хечбек, докато T-Cross надгражда с по-високо окачване, по-просторно купе и по-голям багажник. Taigo се намира по средата. Той също има по-високо окачване от това на Polo, но загърбва традиционните пропорции на "джиповете" и се цели в хора, които държат на стила.

Линията на покрива е сравнително ниска, което изяжда част от вътрешното пространство на задните седалки, но кара колата да изглежда значително по-добре.

Вратите са четири, а вътре има достатъчно място за четирима, които да пътуват комфортно. Разбира се, на задните седалки не бива да очакваме простор, така че трябва да ги предвидим за по-компактни пътници, ако планираме дълго пътуване.

Голямата изненада поне за нас беше, че багажникът е по-голям, отколкото външните размери подсказват, така че проблем с побирането на багажа няма.

Снимка 574802

Източник: Volkswagen

НА ПЪТЯ

Volkswagen Taigo носи онова класическо за Volkswagen усещане за качествена и добре сглобена кола. И това е повече от логично, имайки предвид че много от внедрените функции и компоненти вече са ни добре познати от други модели на компанията от последните няколко години. Въпреки това, в интериора е намерила място и частица индивидуалност, което внася свежест.

Така управлението на климатика на централната конзола е с изцяло сензорни "бутони", за разлика от аналоговите бутони в T-Cross. Опционалният 9-инчов тъчскрийн дисплей на мултимедията продължава да е разположен високо, но тук дизайнерите са се постарали да го накарат да изглежда като едно с другия дисплей, намиращ се зад волана.

Снимка 574800

Източник: Volkswagen

СУХАТА ИНФОРМАЦИЯ
  • Модификация: 1.5 TSI DSG
  • Работен обем: 1498 куб.см.
  • Мощност: 150 к.с.
  • Въртящ момент: 250 Нм
  • Ускорение: 8.3 сек. до 100 км/ч
  • Максимална скорост: 212 км/ч
  • Среден разход на бензин: 6.1 л/100 км
  • Трансмисия: 7-скоростна механична
  • Базова цена: 38 438 лв.

Дигиталното табло е и една от чертите на Taigo, която най-много харесваме. То е изключително лесно за ориентация. През годините сме били свидетели на много усложнени дигитални табла, които намираме дори за опасни, защото те карат да се загледаш прекалено дълго, за да откриеш необходимата информация.

При Taigo ситуацията далеч не е такава - всичко е лесно разбираемо и подредено, а още по-добрата новина е, че почти няма електронен асистент и функция, която да не може да управляваме през бутоните от волана, гледайки единствено таблото пред нас.

1.5 TURBO

Също толкова добре от Volkswagen са се справили и със своя 1.5-литров турбо бензинов двигател. Той е напълно конвенционален като концепция, няма електромотори и други иновации, и с него получаваме точно това, от което имаме нужда - добра динамика, приятен разход на гориво от около 7 л/100 км в смесен цикъл на шофиране, много тишина в купето и никакви вибрации.

Скоростната кутия също е класическа - 7-степенен DSG автоматик, който превключва "мазно", а и има стандартен скоростен лост. Забавяне в реакцията на трансмисията се усеща единствено при рязко потегляне от място, но това би било проблем, ако Taigo беше спортен автомобил, а не градски кросоувър.

Снимка 574803

Източник: Volkswagen

Volkswagen Taigo набира уверено много след приличната магистрална скорост, което ни кара да тъгуваме за старите времена, когато 180 км/ч не беше максимална, а по-скоро стандартна скорост за масовите автомобили.

Колкото до окачването, то е "асфалтово". Амортисьорите и пружините държат купето на Taigo стабилно на пътя и дори биха ни провокирали да се позабавляваме по завоите.

Седалките също се връзват с тази идея, защото са прилично дълбоки и държат това, което трябва, на мястото му.

За поведението на колата извън пътя не можем да кажем нищо, както предполагаме, че няма да може и основната клиентска категория, към която моделът се стреми. По същата причина и задвижване на четирите колела не се предлага. Иначе щеше да е хубаво да кажем, че отиваме в тайгата с Taigo.

Снимка 574798

Източник: Volkswagen

  • Може да: паркира лесно
  • Не може да: ни подразни
  • Липсва му: още индивидуалност

Въпреки компактните си размери, Taigo е подходящ за семеен автомобил на младо семейство. И точно това е големият плюс на кросоувърите, защото с един куршум убиваме няколко заека.

Традиционно сме свикнали да свързваме семейните автомобили с по-големи размери, които обаче затрудняват паркирането и маневрирането в града. Тук този проблем го няма.

Благодарение на камерите и радарите, но не и без съдействието на компактните размери, Taigo се паркира с лекота.

А какво най-често прави едно младо семейство с автомобила си? Паркира пред детската градина, пред офиса, пред магазина, отново пред детската градина, евентуално пред училището и отново пред дома си. Всеки ден. С Taigo няма да го усетим.

Снимка 574799

Източник: Volkswagen

Оценявайки Taigo, е доста трудно да изтъкнем или разкритикуваме някоя негова черта. Той е от тези модели, които трудно биха ни трогнали, но и също толкова трудно биха ни подразнили с нещо. И това всъщност е комплимент, защото е основната черта на добрия спътник.

Ако трябва да избираме с какъв тип непознат човек да обиколим света, вероятно бихме се спрели на такъв типаж. Някой, с когото може да говорим спокойно, който да ни помогне в труден момент, и който е надежден. Силните емоции ги оставяме за други моменти и други коли.