Глобалното затопляне e повсеместен проблем, който дава все нови и различни измерения. То е притеснително както за нас, хората, така и за растенията, и за животните. А последният предупредителен сигнал дойде преди дни.

В италианската част на Алпите се появи необичаен, розов лед. Явлението е наблюдавано от учени в района на ледника Презена и вече има своето обяснение.

Промененият цвят на леда се дължи на водорасли, които се развиват в разтопените води под ледената повърхност. Те започват да се размножават предимно през пролетта и лятото, когато условията в този район са идеални за тях - много слънце, по-високи температури и много хранителни вещества.

Снимка 487423

Източник: Facebook / Breakfast Television Toronto

В резултат се създава естествен защитен слой от червен каротин, който предпазва от вредните UV лъчи. Именно той е и причината за оцветяването на снега и леда в розово и червено. Този цвят може да бъде и по-различен, когато е причинен само от цъфтежа на водорасли, предава DW.

Увеличаващият се брой на водораслите обаче има един и същи ефект - ускорява топенето на ледовете, което в този район на Алпите и без това е доста по-бързо в последните години. А топлото лято и сухите зими създават предпоставка за развитието на водораслите, които принципно се срещат в Гренландия и по полюсите, където промените също са в ход.

Снимка 487428

Източник: Facebook / Curly Tales

Дори без явления като розовия лед в Алпите, водораслите нанасят вреда на ледниците. Без тях, белият цвят отразява голяма част от слънчевата радиация. А когато цветът им се промени заради цъфтежа на растенията, огромните ледени късове абсорбират повече слънчева светлина и топлина, и така се ускорява тяхното топене.

Глобалното затопляне, климатичните промени и защо голяма част от рибите няма да могат да оцелеят

Как глобалното затопляне обрича рибите

Още последици от почакването на температурите

Мрачната прогноза на учени от Европейския съюз за геоложки науки е, че през 2100 г. в Алпите ще има едва 5% от леда към настоящия момент. Заради вредните емисии във въздуха и независимо от водораслите, до края на годината планинската верига ще загуби половината от ледения си обем.