От години Малдивите са една от най-предпочитаните екзотични дестинации за хората, които могат да си позволят подобни пътувания. Но като една природна забележителност, и те не остават неподвластни на различни процеси - както естествени, така и вследствие на човешката дейност.
А Малдивите всъщност са много повече от това, което си представяме. Те са 900-километрова верига от около 1200 острова в Индийския океан. Повечето от тях са много малки и не са обитаеми. И те, както и бреговите линии по целия свят са под заплаха заради непрекъснато покачващите се нива на Световния океан. От съществено значение е и фактът, че средната надморска височина тук е едва един метър, което прави островната страна най-ниско разположената в света.
Крайбрежните градове и островните държави не спират да предприемат действия, за да се защитят от тази сериозна заплаха, която може да доведе до тяхното изчезване в близко или малко по-далечно бъдеще. Някои изграждат стени в морето, други копаят пясък от морското дъно. А учени от Масачузетския технологичен институт и малдивската организация Invena работят върху едно по-различно и естествено решение на проблема.
Източник: iStock
Тъй като е установена ерозия по бреговата линия на почти всеки остров, от 2019 г. се провеждат полеви тестове и се прилага система от потопяеми структури. Те използват силите на океана, за да създадат натрупвания от пясък на специално подбрани места. По този начин не само се намалява нивото на водата и се защитават островите, но и потенциално могат да се създадат нови късчета земя в океана.
Провеждат се и експерименти с различни конструкции - например потапяне на мрежа от въжета за събиране на пясък или използване на материал, трансформиращ се в твърд бетон при досега с вода, за да създаде бариера на дъното и да събира пясък. А от години се прилага и идеята за засаждане на мангрови гори в крайбрежните зони с цел кореновата система на дърветата да спре ерозията.
Източник: iStock
И ако до преди години усилията за справяне с проблема и постепенното изчезване на Малдивите са били по-скоро на принципа проба-грешка, то днес се използват компютърни симулации и модели за машинно обучение, които използват сателитни изображения, за да се предвиди как ще се движи пясъкът по дъното.
Учените са обнадеждени, че потопяемите структури ще бъдат по-ефективни от конвенционалните строителни решения за укрепване на бреговете като изграждане на стени, които дори могат да влошат ерозията. Освен това са и по-естествени, защото използвайки водните течения буквално се направлява пясъкът. И така се работи с помощта на природните сили, а не против тях. Намаляват се не само разходите, но и рискът за разрушаване на екосистеми, обяснява CNN.
Друг не по-малко значим плюс на използването на потопяемите конструкции е идеята за "отглеждане" на изкуствени острови. За целта се използват и биоразградими, текстилни, пълни с пясък мехури, които се подреждат по специален начин, за да се изгради пясъчна ивица. При един подобен експеримент на Малдивите за четири месеца на площ 20 на 30 метра се е натрупал около половин метър пясък. А днес този пясъчен бряг е висок около два метра.