В последните дни температурите са рекордно високи за последните години, а усещането е сякаш живеем в пустиня, дори да сме в голям град (и най-вече тогава).
Непрекъснато чуваме предупреждения да не излизаме навън, ако нямаме спешна работа, да се пазим от слънцето, да пием много вода и да носим леки дрехи. А ако ги пренебрегнем, само след няколко минути на жегата вече съжаляваме за това.
За ефекта на високите температури върху организма ни си има научни обяснения, с които е добре да сме наясно, защото не е никак за подценяване - понякога дори може да се стигне до животозастрашаващи ситуации.
Източник: iStock
С нагряването на организма кръвоносните съдове се разширяват. Това води до понижаване на кръвното налягане и кара сърцето да работи по-усилено, за да успее да изпомпва кръвта до всяка част от тялото.
В същото време обилното изпотяване води до загуба на течности и соли и така се нарушава електролитният баланс в организма.
Това, в комбинация с пониженото кръвно, може да доведе до симптоми като виене на свят, гадене, припадане, объркване, мускулни крампи, главоболие, умора. А ако границите на кръвното налягане паднат прекалено ниско, това увеличава сериозно риска от сърдечен удар.
Източник: iStock
Телата ни реагират по този начин на жегата, защото се стремят да поддържат основна температура от около 37,5°C, независимо дали навън е снежна виелица или има гореща вълна.
При тази вътрешна температура организмът работи най-добре, но когато градусите навън са високи, той полага много повече усилия, за да я поддържа. Част от тях са именно разширяване на кръвоносните съдове в близост до кожата, за да се охлади, както и усилване на изпотяването, което драстично увеличава загубата на топлина от кожата.
Най-често тези механизми за справяне с жегата успяват да ни охладят в рамките на половин час. В това време е добре да сме на хладно място, да пием много течности и кожата ни да е мокра. Но ако дотогава не усетим подобрение, значи вероятно става дума за топлинен удар и е добре да потърсим медицинска помощ, съветват от BBC.
