Вероятно се е случвало на всеки: опитаме някаква храна и вкусът й ни връща някъде години назад. Като супата, която ухае точно като тази, която не обичахме особено в детската градина; или баницата, която ни връща в къщата на баба на село.
Храната не само зарежда организма ни с енергия, но и е мощен генератор на спомени - често много по-силни и реалистични от други. И за това си има напълно логична причина, обяснена от учените.
В спомените, които конкретна храна предизвиква у нас, са ангажирани и петте ни сетива. Имаме конкретен стимул, който оказва мощен ефект върху паметта ни. Не просто използваме зрението или вкуса си, но и всички останали сетива, които пресъздават една цялостна картина.
Източник: iStock
Това прави вкусовите спомени най-силни сред асоциативните. Така ако се случи да се натровим с храна в някой ресторант, то ние ще развием отвращение не само към нея, но и към самото заведение.
Вкусовите спомени са тясно свързани и с това с кого сме били, къде сме били и по какъв повод сме хапвали конкретна храна. И цялата тази информация се връща обратно в съзнанието ни, когато я консумираме повторно, пише Huffington Post.
Източник: iStock
Това често прави спомените, които храна предизвиква, и доста носталгични. Като например ябълковият пай свързваме не само с неговия вкус, но и с процеса на подготовка и с аромата, който след това се носи в цялата къща.
Така най-общо можем да заключим, че спомените, свързани с определена храна, се изграждат не само на базата на нейния вид и вкус, но и силно зависят от контекста, в който тя се консумира.
