Скоростта на придвижване казва много за едно животно - разкрива навици, стратегии за лов, анатомия и физиология. Но дали еволюцията ограничава възможността на различните видове да развият изключителна скорост?
Именно на този въпрос решава да отговори екип от учени, като за целта се насочва към една от най-разнообразните групи членестоноги на планетата - паяците. За да обхванат реално разнообразието на паяците, изследователите от Университета в Грайфсвалд (Германия) и Imperial College в Лондон трябва да съберат представители от възможно най-широк кръг видове.
Изследването, което все още не е преминало през научно рецензиране, събира представители на 258 различни вида паяци - от съвсем дребни, до истински гиганти. Именно при най-едрите изследователите очаквали да открият своеобразен "таван" на скоростта, наложен от физическите ограничения на големия размер.
Източник: iStock
Паяк-ловец
Най-голямото предизвикателство в проучването не било да накарат паяците да бягат, нито да заснемат и анализират бяганията им, а да съберат нужното видово разнообразие. На практика обаче имало и доста комични моменти: най-бързите видове, способни да се катерят по гладки повърхности като паяците ловци (huntsman) и зебровидните паяци (zebra spiders), често просто избягвали и се налагало да ги залавят отново.
Когато "състезанието" най-после приключва, вече има ясен победител. Най-бързият измерен вид се оказва паяк-ловец (Heteropoda cervina/jugulans), който достига впечатляващата скорост от 3.59 метра в секунда или около 13 км/ч. За сравнение, средната скорост на бягащ за здраве човек е около 9.7 км/ч.
Източник: iStock
Heteropoda cervina
Данните за този конкретен вид идват от по-ранно изследване на лабораторията на Кристофър Клементе в University of the Sunshine Coast в Австралия. Едва след сравнението му с всички останали видове в новата извадка става ясно, че именно този австралийски вид държи абсолютния рекорд по скорост сред всички измервани досега паяци.
Еволюцията на паяците обаче показва, че съществува повече от един път към високата скорост. Когато изследователите изчислили скоростта спрямо размера на тялото, се появава различен шампион - миниатюрен паяк от семейство Oonopidae. Той компенсира дребния си ръст с изключително висока честота на крачките.
На фона на всичко открито възниква и логичният въпрос могат ли тези два вида да станат още по-бързи с течение на времето? Според един от съавторите на изследването Йонас Волф дали двата вида са достигнали своя биомеханичен или физиологичен предел тепърва трябва да бъде проверено в бъдещи изследвания.
Засега изглежда, че поне паякът-ловец се намира в своеобразна "оптимална точка" - достатъчно голям, за да се възползва от дългите си крака, но все още не толкова тежък, че да бъде ограничен от собствената си маса, както се случва при по-масивните тарантули, пишат IFLScience.
Волф допълва, че съществуват и по-едри видове паяци ловци - например гигантският Heteropoda maxima, обитаващ пещери в Лаос, до които екипът обаче не е имал достъп в рамките на това изследване.
