Златен медал на Олимпийски игри е върхово постижение в кариерата на всеки спортист. Докато някои цял живот не могат да спечелят нито един, други, като Майкъл Фелпс и Юсеил Болт, си имат цяла колекция. Къде е тяхната тайна?

Подготовката за състезанията започва не няколко месеца, а няколко години по-рано. Но основната грешка на някои е, че се акцентира само и единствено върху физиката.

Снимка 339949

Източник: iStock

А мозъкът е този, който може да даде последната си дума в най-напрегнатия момент. И ако не са тренирали как да контролират него, всички усилия могат да отидат на вятъра. 

Дори сред безкрайни упражнения и тренировки, накрая всичко се свежда до това да съумеят да запазя спокойствие и да разсъждават разумно под напрежение. Спортът е само 10%, а съзнанието - останалите 90.

Все пак, всички на Олимпийските игри отиват добре подготвени и тренирали усилено. Но едни взимат медали, а други не. Тези от първата категория са наясно и с някои трикове, които са приложими не само по време на спортно състезание.

Снимка 339947

Източник: iStock

Няма време

Често на спортистите им се налага да вземат решения за части от секундата. Именно тези мигове решават тяхната съдба. Затова и те не винаги се доверяват на слуха и на зрението си, а на своето шесто чувство.

В подобни напрегнати моменти, когато противниците дишат във врата им, съзнанието на спортистите е атакувано от огромен обем информация по различни канали.

Снимка 339946

Източник: iStock

Например, скиорите трябва да следват трасето при спускане, но пред тях могат да се появят непредвидени обстоятелства като неравности, които изискват моментална промяна в плана.

Аз и светът

Концентрацията безспорно е изключително важна. Благодарение на мозъка си, спортистите контролират и друга част от тялото си - вестибуларния апарат.

Всички се възхищаваме на състезателите по фигурно пързаляне и се чудим и маем как все се приземяват на краката си. Истината е, че те се фокусират в една точка, след като спрат да се въртят, за да балансират себе си, движенията си и света наоколо. Наясно са и с факта, че вътрешното им ухо изпраща фалшиви сигнали

Когато спрат да се въртят около оста си, течността в сензорите на вестибуларната система продължава да се движи заради инерцията, която е натрупала. Затова имаме чувство, че все още се въртим.

Благодарение на дългите тренировки, спортистите са научили мозъка си, че това е фалшиво усещане. Неподвластни на него, те успяват да се приземят на крака и да грабнат така желания медал.

Цел

Учени са открили, че когато спортистите се подготвят за състезание, те мислят предимно за положителния изход от ситуацията. Но когато стартът е даден, веднага се прокрадват мисли за провал, способни да доведат наистина до него.

Снимка 339950

Източник: iStock

Победителите успяват да балансират между двете полюсни емоции и не се поддават нито на еуфория от възможен триумф, нито на депресия от предполагаем провал. Те често обмислят и по-лошия сценарий предварително, дори си съставят резервен план, за да не се поддадат на лошите мисли в най-неподходящия момент, пише CNN.