Парфюмът е знак за висок социален статус, лукс и богатство. Така е още древни времена, така е и днес, въпреки че сега всеки има възможността да ароматизира тялото и дрехите си, било то и с евтина козметика.

Смята се, че първи древните египтяни и жителите на Месопотамия започнали да използват силата на ароматните вещества. Това се случило около 3000 години преди Христа.

Те използвали уханията с религиозни цели, за умилостивяване на боговете. Вярвали, че смесвайки смирна, сладка тръстика, вино и хвойна всяка вечер, те помагат на бога на Слънцето - Ра, да се завръща от подземния свят, т.е. да карат слънцето да изгрява всеки ден. Фараоните и високопоставените духовници били погребвани в силно ароматизирани гробници. Толкова силно, че когато биват разкрити от археолозите, те все още ухаели.

Снимка 418868

Източник: iStock

По-късно в Персия използват аромати, за да демонстрират политическия си статут, но парфюмът започнал да се използва директно върху кожата едва от гърците и римляните.

Наскоро археолозите откриват "фабрика за парфюм" в Кипър, която функционирала 2000 преди Христа и изглежда била специализирана в производството на аромати от лавандула, кориандър, лавър, мирта и розмарин.

Снимка 418869

Източник: iStock

Популярността на парфюмите растяла бавно, но сигурно, и се разпространила по цялото земно кълбо. В масов продукт обаче те се превръщат през 1190 г. в Париж, когато и където започва и индустриалното им производство.

Днес процесът на създаване на парфюм е твърде различен от простото смесване на етерични масла, практикувано от египтяните. Сега ароматните съставки се смесват в специални съотношения с етанол или етанол и вода. Истинските парфюми съдържат до 40% ароматни вещества, а парфюмната вода (Eau de Parfum) - до 20%. Така наречената тоалетна вода пък съдържа не повече от 15% ароматни съставки.

Снимка 418870

Източник: iStock

Друга съществена разлика е произходът на ароматните вещества. Днес те най-често се синтезират по химичен път и за добива им не се убиват животни. Такъв е примерът с мускуса, който някога се е добивал от жлезите на мъжките кабарги (мускусни елени), които използват веществото, за да привличат женски. Кабаргите са в Червената книга на застрашените видове.