Способността на птиците да прелитат огромни разстояния и винаги да откриват мястото, на което е започнал животът им, е удивителна.
По време на това приключение пернатите са изправени пред две основни задачи за разрешаване: да определят посоката, в която трябва да отлетят, и да я спазват във всеки един момент от полета.
Мигриращите птици всяка година изминават хиляди километри, за да стигнат до подходящите за размножаване и зимуване места, както и обратния път - към гнездата, от които да тръгнали.
Източник: iStock
Ориентирите, за които е известно, че биват използвани от птиците, са няколко, и различните хвъркати видове отдават по-голямо значение на едни или други от тях.
Те получават информация от положението на звездите, слънцето и различни големи топографски обекти, като планински вериги и реки, използват за ориентир и магнитното поле на Земята, както и миризмите и посоката на вятъра.
Установено е, че в клюна на гълъбите, кокошките и някои други видове птици, се разполагат миниатюрни магнитни частици от железен оксид, свързани с нервни окончания за предаване на информацията.
Тези структури служат като рецептори за определяне на посоката и силата на земното магнитно поле, а следователно и като ориентир за местоположението на птицата и за навигация.
Източник: iStock
Други видове разчитат много на ориентация по звездите и мигрират нощем. Но при облачно време, звездите остават скрити за погледа им. Тогава те разчитат на посоката, в която е залязло слънцето. Ако и денят е бил облачен и слънцето скрито, те трябва да следват посоката на вятъра, но това често ги обърква и политат в грешната посока.
Смята се, че някои видове буревестникоподобни използват обонянието си, за да открият своето гнездо сред колонията от птици.
Вероятно пернатите крият още много от тайните на успешния полет на дълги разстояния, но и те предстои да бъдат разкрити.
