Ел Каминито дел Рей - опитомената долина

Над двата бряга на река Гуадалорсе са се изправили отвесно кварцове и доломити, стигащи на места до 700 метра височина. Червеникаво-сивкавите скали образуват, с плътно зелената растителност и атлазеното небе, композиция, която подканва попадналите в района на селцата Алора и Ардалес в Андалусия туристи да вадят фотоапаратите, пише Монитор.

В слънчево време не е за вярване, че точно на това място се намира определяната като най-страшна планинска пътека в света Ел Каминито дел Рей - Пътеката на краля. Или поне се е намирала. От една година клисурата е опитомена, а от края на април т. г. Ел Каминито е в частни ръце и се смята за една от най-перспективните туристически дестинации на Андалусия и Испания въобще, а Lonely Planet определя маршрута като горещ. Причината за старата слава и новите надежди, свързани с Ел Каминито, е дългият над 3 километра мост, който върви по скалата успоредно с реката на 100 метра над нейните води.

Съоръжението, което сега спира дъха на туристите, било конструирано от строителния инженер и бъдещ политик Рафаел Бенхумеа и Бурин в първата година на XX век. По онова време в Долината на циганите, както е официалното име на тази местност по проект на Бенхумеа и Бурин строили електроцентрала и бент и за обслужващия персонал и инспектиращите, както и за доставката на материали трябвало да бъде прокаран маршрут. Явно други варианти не е имало в клисурата, щом вдигнали пътеката на 100 метра над водата. Строили я моряци, свикнали да работят на високо, вързани с въжета и без опора под краката си. През 1921 в циганската клисура откривали язовирната стена Конде дел Гуадалорсе и за "лентичката" по цялата дължина на Лос Балконсильос преминал лично крал Алфонсо XIII. Така пътеката станала Пътека на Краля.

Туристическите справочници мълчат за историята на съоръжението през следващите стотина години, но след като туризмът открива Испания, затънтеното място в една от най-бедните части на страната станало притегателен център за алпинисти. На много места пътеката западнала, но пък запазените вертикални въжета, закрепени здраво в скалите, били в помощ на катерачите. "Отидох там. Бях четири дни и минах осем пъти по Ел Каминито.

Ще го запомня като едно от най-ярките ми преживявания наред с опъването на палатка до гърлото на действащ вулкан и гмуркане при акули без клетка." - ще напише в блога си по-късно търсач на силни усещания. За мнозина алпинисти и катерачи обаче циганската клисура се превръща в долина на смъртта Точният брой на жертвите през 90-те не е известен. Само на 8 август 2000 година при откачане на алпинистко въже близо до пасарелката, която свързва двата бряга на Гудалорсе, загиват трима - Антонио, Андрес и Мартин, познати на приятелите си като Поколо, Моро и Локо.

Днес плоча от черен гранит напомня на безгрижните туристи за опасностите, които крие Ел Каминито. Местните власти в Малага затварят официално маршрута и го забраняват за посещения. Това не пречи през следващите четири години смъртта си на кралската пътека да намерят още четирима. През юни 2011 правителството на Андалусия и местните власти в Малага решават да развият потенциала на Ел Каминито и да съживят местната икономика като си поделят разходите - 9 милиона евро за реконструкция на кралската пътека и изграждането на парк и музей. През март 2014 алпинисти полагат крайъгълния камък, първата копка, както му казваме ние и за кратко време пътеката е готова. За Великден 2015 по нея минават първите посетители. За 12 месеца към Ардалес и Алора се стичат 304 хиляди души. Билетите на първо време са безплатни, а пропуски раздават както кметствата в двете села, на чиито землища е атракцията, така и околните хотели и ресторанти - срещу обяд или нощувка.

Въпреки, че посещението на Ел Каминито беше безплатно, косвеното икономическо въздействие върху региона - нощувки, посещения на заведения и покупката на сувенири и услуги за една година се оценява на 40 милиона евро. След няколкократно отлагане управата на Малага решава, че е време съоръжението да носи и преки приходи и от 1 април 2016 след проведена обществена поръчка даде Ел Каминито в частни ръце за пет години До 22-ри април пътеката беше официално затворена, а когато на 18-ти стартира сайтът за резервации до края на септември 2016 билетите за първите няколко дни свършиха за по-малко от два часа. Трансформацията предизвика форумно недоволство на местните жители, недоволни от цената от 10 евро за вход. Андалусци плашиха с протести и искаха за тях влизането да е 2-3 евро, та се наложи политици да им обясняват, че страната е в Европейския съюз и не може да има двоен стандарт за местни и други европейци.

Преди да тръгнете за Ел Каминито си направете добре сметка как е вестибуларният апарат, държи ли ви пикочният мехур и носят ли ви добре краката. След като сте си взели билет, който включва застраховка, затова е поименен и с номер на лична карта или ЕГН, стигате до входа край Ардалес. Целият маршрут е 7 километра. От шосето, където можете да оставите колата си през пешеходен тунел в скалите и планинска пътечка ок. 1.5 километра стигате до касата и самия Ел Каминито. Последен шанс за тоалетна - в следващите малко над 7 километра подобни съоръжения няма, а облекчаването сред природата е освен некултурно и забранено. Получавате боне за еднократна употреба и каска, която не можете да сваляте по време на цялото трасе. Опитахме се да я махнем за едно селфи и веднага отнякъде цъфна охранител, който направи забележка.

Маршрутът е под видеонаблюдение, затова не пренебрегвайте забраните. Забранени са чадърите, стативите за камери и пръчките за селфи. По цялата пътека категорично е забранено пушенето. Напитки и дребни закуски са допустими, ако не си оставяте боклука - по Ел Каминито няма нито кошове, нито тоалетни. Ако ви става лошо от височина - не гледайте зад въжените перила. На втората третина от маршрута за останалите, които се кефят от екстремното, има атракция - платформа с прозрачен стъклен под, през който виждате под подметките си 100-метровата канара и забързаната река. Малко за цвета на реката и близкото езеро. Гуадалорсе тече почти с цвят на син камък, с който пръскат лозичките. Причината за лазурното й сияние е в ситната глина и песъчинките във водата. Второто изпитание по маршрута е въжената пасарелката, която свързва двете канари. На 32-метровото мостче може да се намират едновременно 10 души.

И да няма вятър от самото движение на хората то се поклаща, а за капак "подът му" не е от солидни дъски, както останалата пътека, а от прозираща решетка, под която само на 105 метра е реката. Но пък усещането си струва. В останалата част ако търсите нещо супер екстремно и опасност, която може да се помирише, може да се разочаровате. Ел Каминито в сегашния му вид изглежда като правен по проект "Достъпна градска среда". На места спокойно могат да се разминат трима души. 301 Пилигримите или изпитание на волята в 4000 километра з. Пътят на Св. Яков - Камино де Сантяго Стотици българи подлагат на изпитание волята си всяка година като стават пилигрими по пътя на Св. Яков, популярен като Камино де Сантяго или просто Ел Камино.

Това, за разлика от пътеката в Андалусия, която се минава за час и половина - два, е едно трасе с дължина ок. 4 хиляди километра. Трябва да се има предвид, че започва от Талин, Естония и свършва при Сантяго де Компостела. Но популярно под Ел Камино се разбира 800-километровият участък от Франция, през Пиренеите и цяла Северна Испания, до катедралата "Сантяго де Компостела", в която се смята, че са погребани мощите на Св. Яков. Трасето минава като проекция на Млечния път и се смята за преминато, ако са извървяни поне 100 километра пеш или са минати 200 километра на кон или велосипед. Пешаците са 90 процента от всички пилигрими, велосипедистите 9.66 на сто, едва 0.29 са ездачите, а 71 души са преодолели през 2015 Ел Камино на инвалидна количка. Бумът от посетители през последните години, в т. ч. и от България се дължи на американската филмова звезда Шърли Маклейн, която преминава лично пътя на пилигримите и описва емоциите и преживяванията си в "Камино: пътуване на духа."

Шърли Маклейн обаче би могла да мине за една от последните пилигримки в наши дни и далеч не от първите. Пионерът по тези места е някой си епископ Льо Пи Годескалк, документирал преминаването си през 950 година, но е имало и други преди него още в началото на IX век. През XI-XIV век е това, което днес бихме определили като бум. Някъде през XII век папата признава Компостела за трето след Ерусалим и Рим свещено място за християните В латинския наред с ромеро - пилигрим пътуващ за Рим и палмеро - поклонник тръгнал за Ерусалим се появява и думичката перегрино за тръгналите за третата светиня. Сред ВИП персоните, които минали Ел Камино били Карл Велики, Изабела Арагонска (Португалска), Бригида Шведска, Игнаци Лойола, и дори папа Йоан XXIII.

В по-ново време "френското" трасе преминава колегата му Йоан Павел II и след неговото поклонничество през 1982 година Съветът на Европа признава Пътя на Св. Яков за път със специално значение за културата на континента. От 1993 е в списъка със световното културно наследстов на ЮНЕСКО. Сега ок 200 хиляди годишно преминават Ел Камино, а пикът е бил през 2010 с 272 383 пилигрими.