Европейската централна банка ще обсъди днес дали да сложи край на огромните покупки на активи до края на годината - най-голямата стъпка към прекратяването на програмата за облекчения, която успя да извади еврозоната от рецесия, пише Reuters.

В сряда Федералният резерв в САЩ увеличи лихвите за седми път в последните три години и половина.

Срещата на Европейската централна банка е в момент, в който растежът забавя темп, а политическият популизъм заплашва да създаде пазарна турболенция. Но се очаква Марио Драги и колегите му да решат, че програмата за изкупуване на облигации на стойност €2,55 трилиона си е свършила работата.

Все още е неясно дали решението ще бъде окончателно взето днес в Рига или ще бъде оставено за юли. Всички обаче изглеждат уверени, че краят на количественото улеснение идва.

Най-голямото усложнение е все по-неясната перспектива пред икономиката заради търговските спорове на САЩ, популистите в Италия и намаляващо търсене на износа.

Европа отново показа колко е крехка

Европа отново показа колко е крехка

Икономическият възход прикри политическите кризи. Но за кратко

Но тези фактори може дори да забързат решението на ЕЦБ, тъй като институцията остана без инструменти, а последващи по-лоши прогнози може да направят по-късен изход още по-труден.

По-широко забавяне на икономиката също може да направи прекратяването на програмата по-трудно, но ЕЦБ няма мандат да повишава растежа и се очаква Драги да посочи, че сегашният темп на експанзия е достатъчен, за да генерира инфлация. Спадът на еврото спрямо долара от пет процента от април насам също помага на ЕЦБ, тъй като по-слабата валута увеличава цената на вноса и оттам инфлацията.

Очаква се в четвъртък ЕЦБ да даде насоки и за евентуално движение на лихвите, макар консенсусът да е, че Драги и компания няма да повишат цената на заемите поне още година. Пазарите в момента залагат за 10 базисни пункта повишение в бенчмарковата лихва за депозити, която в момента е 0,4% - до юни 2019 г.

Водят ли ни правителства и централни банки към нова дългова криза?

Водят ли ни правителства и централни банки към нова дългова криза?

Време е да спрем да генерираме растеж чрез натрупването на огромни задължения