Гледах преди ден-два парче от “Сървайвър” не знам си кой. Доповръща ми се.

Като начало, защото е просто един малко по-екзотичен Биг Брадър. Имам си свой живот за живеене. Не ща да живея лъсналия пред камерите живот на тоя или оня в някаква измислена среда. Повръща ми се от мисълта за такъв безполезен, скучен, тъп, празен, смотан, безсмислен, кух, задръстен живот. Моят е хиляди пъти по-хубав, на неговия фон бигбрадърските са вегетиране, даже сървайвърските. И си го правя сам, а не чакам да ми го налеят в главата от екрана.

А най-много заради същността на играта. Някои от задачите, които сервират на отборите, са интересни. Някои дори са изобретателни. Но това не променя същността на играта като цяло - “Сървайвър” е модерно име за “прееби-другарче”. Нещо като “ром” за циганин.

“Тайната” философия на играта е, че трябва да си колкото се може по-лицемерен и подъл. Да се сдружаваш с всеки пред лицето му и да прецакваш всеки зад гърба му. Да се правиш пред другите на свестен, а всъщност да си най-големият боклук. Приятелството ти с някого да е единствено инструмент да прецакаш трети и в момента, в който третият падне, да забиваш нож и в гърба на приятеля.

Това ли е храната, от която личността ми се нуждае? Която ще ме съгради като истински, достоен, ценен човек? Нещо не ми се вярва. Това ли ми е примерът за подражание или антипримерът? Мерси. Не желая да стана подлец, лицемер, мръсник… с една дума, боклук. Защото образцовият “сървайвър” е това.

Повръща ми се от идеята да стана такъв “сървайвър”, било наистина, било за миг във въображението си, пред екрана. Не бих приел тази “ценност” срещу всички богатства на света.

Някой може да ми каже, че съм идеалист. Че независимо дали ми харесва или не, животът е такъв. Ще го пратя да го духа на слон, без извинение. Неговият живот може и да е такъв. Моят не е и няма да бъде. Защото животът не е абстрактно понятие извън нас, защото той е не нещо, което се случва, а нещо, което всеки прави според себе си… А когато на слона му омръзне, ще подсетя нещастника да се огледа наоколо. Да види ще открие ли поне едно нещо, сътворено от “сървайвъри”. Построено, написано, изпълнено, посадено, сглобено, нарисувано, изваяно, проектирано, поддържано…

(Добре де, ще види. Закони, направени да пазят престъпниците от правосъдието и честните хора. Корупционни вериги, направени да ограбват свестните. Съсипани инициативи, от които би спечелило обществото. Та чак до отчупените ръце и глави на древни статуи, символ на красотата… Това е, което са “сътворили” боклуците. Защото те не могат да творят - могат единствено да покваряват и съсипват сътвореното. Не е вярно, че животът е такъв - такова е гниенето на боклуците. Животът е съвсем друг.)

Подлеците минават през живота като дим и изчезват без следа. Оставят следа в него свестните хора. Всичко струващо си около нас е сътворено от свестни хора или дори от лоши хора в свестните им мигове или участия в свестни начинания. Това е, с което нещо е свястно - че остава и помага на другите.

Други може да ми кажат, че си има причина “Сървайвър” да е такъв. Да, знам, защото хората били го искали такъв. Ако хората търсели свястно нещо, щял да бъде. И в другите нации бил същият, не е до българска лошотия. Че съм бил идеалист. И че независимо дали ми харесва или не, животът е такъв… Писах вече къде ще ги пратя. Дано се сетят, че истински свестните хора са като витамините, че и в най-добрите общества те са малък процент - но без тях като пример, без непрекъснато да ги сочи на всички, обществото хваща скорбут и се превръща в загнил труп.

Повръща ми се от прееби-другарчести бигбрадъри. На който му харесват трябва или да е наистина човешки отпадък, или ама наистина да се е предал като човек и да е бил от не знам колко дълго време на душевна диета без нищо свястно в нея… Уви, вторият тип е преобладаващ у нас. Иначе нелоши хора, но примирили се с калта, взели пример от свинете. И търсещи в себе си вината, че калта и лайната някакси не им дават истинско и пълно удовлетворение. Че им се иска нещо повече. А потърсят ли го, търсят повече кал и лайна - защото единственият им пример за “успех” са свинете, а те друг пример не дават.

Не е вярно, че робът се бори за свобода. Бори се да стане надзирател. Не защото е боклук по същност, а заради натрупаната горчилка и чернилка от робството. И защото да си надзирател и да плющиш бича по гърбовете на другите е единствената свобода, която е успял да види и оцени истински…

Само че аз не искам да живея сред хора, излъгани, че са свине и опитващи се да надмогнат същността си и да станат свине. Сред роби, бленуващи да станат надзиратели и най-гнусните измежду тях успяващи. Искам да живея сред истински хора - слънчеви, творящи, заливащи света с красота, лъчезарни със знание или с жажда за знание, сгряващи с доброта и желание за още повече доброта.

Да, има и по-свестни телевизионни предавания, ако и да са малко. Във “Форт Бояр” поне основната цел не е да прецакаш съотборниците си. Едновремешното “Какво? Къде? Кога?” ми пълнеше душата, ако и да разчиташе като че ли на знания малко повече, отколкото на мислене. Но “Форт Бояр” е от дъжд на вятър и така или иначе екипната работа и работата с главата в него са редички, а “Какво? Къде? Кога?” отдавна вече го няма по българските екрани.

Едно предаване, което ми харесва донякъде, е “Ловци на митове”. Не толкова с пробите, които правят на митовете, а с изобретателността в съоръжаване на опитни постановки. Гледам го заради тях. За да виждам, че все още има хора, които използват главите си. Даже от време на време научавам по нещо.

Иска ми се да направя предаване, което да е антитеза на прееби-другарчестите бигбрадъри. Което да им завре девиза “Човек за човека е свиня” където си мисля. Знам, отначало ще пробие трудно. Който е свиквал цял живот на рядка помия, трудно ще оцени истинската храна. Но съм сигурен, че ще успее да събере аудитория - и че ще трупа все повече и повече.

Искам да видя дали дружина навитаци ще успеят в рамките примерно на 100 000 евро бюджет да направят и изстрелят в Космоса спътник. Като работят заедно и използват заедно всичките си умения и възможности.

Искам да гледам как изобретателни ентусиасти ще се опитат само със средства и технологии от времето на древния Египет да преместят 20-тонен каменен блок на един километър разстояние и да го качат върху друг такъв блок. Да покажат, че с изобретателност може да се построи пирамида и без машини. И да пратят в историята някой и друг лъжеучен.

Искам да видя пак такива ентусиасти, пак със средства и технологии от това време, да се опитат да осъществят радиовръзка. Като за целта получат електричество и направят частите за радиостанции от материали и с инструменти, които са били достъпни там и тогава.

Искам да видя как изобретателни хора сглобяват елементарен изчисляващ уред, който обаче не използва електричество. (Като за по-трудно, може да се постави и изискване да няма движещи се части.) Или да направят с минимален бюджет или пък от купчина отпадъци плазмена резачка, или друг сравнително високотехнологичен уред.

Изобщо, искам да виждам как хора с ум, решителност и желание да впрегнат ума и силите си заедно постигат неща, които изглеждат невероятни. Как понякога се провалят, но често успяват и възхищават хората наоколо и ги запалват за същото… Искам и другите хора да го виждат и да го виждат често. За да попива в тях малко по малко идеята, че подлостите и интрижките не са начинът да успееш. Че начинът са личните качества и безкористната помощ и споделяне с другите.

… Добре де, излъгах. Не искам да гледам такова предаване. Искам да помагам то да се прави.

Защото не вярвам, че човек за човека е свиня. Смятам, че човек за човека трябва да е светлина.

 

http://www.gatchev.info/blog/