ЕКСХУМАЦИЯ

Когато тленните останки на Цар Борис III са изровени от църквата на Рилския манастир за препогребване в двореца Враня, Царица Йоанна е огорчена, че погребението минало без военни почести и гвардейци.

Погрижила се поне ковчегът да бъде драпиран с националния флаг. Измъчвало я натрапчиво впечатление за безблагодарност, за дисграция... до бягството в Египет. А и после. Едва ли си е давала сметка каква асимволия символизира това кощунство.

Изравянето и препогребването на мощите е символ за ексхумационната бъркотия, на която ще бъдат подвъргнати националните ни символи. Комунистите, nota bene, са първите автори на инсталации в модерния им арт смисъл - те не са опаковачи а ла Кристо, те са ексхуматори на символичното за нова и нова безпочвеност... та чак до трикольорната рокля на фолк-певица, пожелала националното за... сутиен.

А може би въпросната певица е счела, че е възкръснал, блеещ монарх или одържавена бестия в зоопарка на шоубизнеса. Зряла култура, каквато ние не сме - живее, умира и възкръсва в символите. Нищо не вирее извън живителния им обсег, защото се изражда или вампирясва. Символът е символ-верую и животвори. При нас е ваденка за великденско яйце, тату, пиърсинг. Може и холограма в музей.

ШУМИ БИРИЦА

Има запазени едни особени халби за бира с мотив от картината „На нож", надпис 1912-13, която при отваряне на капака чрез музикален механизъм ромоли „Шуми Марица". Може би за отпиване на бира в маршово-патриотичен ритъм.

ИМАНЯРСТВО НА СИМВОЛИТЕ

Националните ни символи приличат на опразнена от иманяри тракийска гробница. Едно изтъргувано в Швейцария, друго в частен сейф, нещичко в музея - най-подир всичкото в насипно състояние. Музей без каталог, в който някой е строшил витрините и е смесил реликвите. Тракийска маска се валя до огърлието на Златното руно, съкровището от Сен Миклош като странен куверт за шкембе-чорба връз бюро на Стамболов, за салфетка служи портрет на Людмила Живкова, Незабравимата.

Супермаркет на националното само-без-чувствие. Света София с кукумявка като жрица на езически култ. Корона в герб с бурбонски лилии, заменени с кръстчета, заради големото шубе от монархията. Хаус-партита в дворцовия параклис, „Метрополис" в катедралния храм „Александър Невски". Патриарх и мюфтия ядат ягоди на коктейл в „Шератон".

Връчването на орден някога е било посвещаване в принадлежност към орден със свои ритуали и спиритуалитети. Днес е декорация в президентството, полята с чаша шампейн. Това, което е било Национална гвардия, деградира до пионки,размествани пред Мавзолей, фрапантно конфронтиран на дворец.

Гражданска депутация пред балкона на двореца става, фокус-бокус, манифестация на площад „9-и септември". А в годините на демокрацията - биренфест и ледена пързалка...

Гвардейци по парадното стълбище на двореца - гвардейци на нож пред мумията. Хвърковати четници пред президентството. Корица на „EVA" с булки и гвардейци.

СУВЕНИРИ

Когато символите грехопаднат в сувенири се отпразнува финалът на онова, което започна с ексхумацията. Сувенирни национални символчета препълват сергийки с Т-шърти с лого BG, нелепи чаши за чай с ваденка на „Александър Невски", национални кукли за национални вуду-магии на нови Василии Българоубийци.

Копия на пръстена на Калоян, с чийто оригинал обичаше да се разхожда Иван Славков, така както Брежневата щерка бе пожелала диадемата на княгиня Тамара Грузинска, псевдотракийски ритони за държавни подаръци на датски и холандски кралици, тъй националните цървули за модерни цървулковци, дошли на шопинг в София, мускалчета с гюлово масло от пояса на бай ти Ганя.

Президентът - топмодел на модна къща „Власт".Индустриалното производство на национален кич е индустриална загуба на всичко символично.

АСИМВОЛИЯ

Ние, опасявам се, нямаме национални символи,

ние иманяриме националните си символи.

Изпаднали сме в асимволия...