„Цветето на любовта ненапразно е розата - когато увехне, остава само едно грозно, бодливо нещо.“ - Тери Пратчет


Любовта е едно от най-прекрасните неща на този свят, от най-чистите, от най-истинските. Тя ни дава сили да живеем, да се борим, да продължаваме. Тя ни кара да се развиваме и да се борим, да направим още една крачка. И още една, и още една.

Но какво става, когато любовта си тръгне? Боли ни. Не искаме да повярваме, че ТОЙ, човекът до нас, вече го няма. Борим се с навика да виждаме светлината в стаята му, ботушите му в коридора, да чуваме дишането му през нощта.

Започваме да се съмняваме в себе си - къде сбърках, какво направих, какво не направих, за да го задържа. Започваме да се съмняваме и в него (или пък нея) - искрен ли е бил, не ни ли е излъгал, не ни ли е правил на глупак?

Особено лошо става, когато се намесят приятелите – неговите и вашите. Едните ви подкрепят и ви дават надежда, но и казват неща, които не сте искали никога да чувате - за комплексите му, за минусите му, за държането му. Другите пък ви обвиняват, нараняват ви. докато се опитават да го защитят. Моментът, в който се налага да избереш между единия от двойката, може да разкъса приятелства, продължили години.

Спомените... спомените си остават и колкото по-голяма е била любовта, толкова по-често ще ви навестяват - както добрите, така и лошите.

Какво можете да направите?

Първо, да продължите да живеете. Да живеете наистина, да усетите топлината на слънцето, режещия студ на вятъра, вкусовете, ароматите, цветовете. Да, Любовта си е тръгнала, но животът продължава. Тук малко копирам думите на една моя приятелка, но истината си е истина.

Приятелите - малко или много сте ги загърбили, докато сте отдавали емоциите си на любимия човек. Погледнете ги, приемете ги, покажете им че още значат много за вас - те едва ли ще ви отхвърлят. Същото се отнася и за близките ви, отделете малко повече време за тях.

Отделете време и за себе си. Възможно е да сте били отдадени на парадоксално егоистично самоотрицание в името на връзката и партньора си. Дали не трябва малко да отслабнете?

Да си смените прическата или гардероба? Да научите нещо, което дълго сте отлагали, да направите нещо, за което винаги сте мечтали? Направете го! Но не за да върнете при себе си човека, който ви е напуснал, твърдо не - направете го за себе си.

Не правете грешката да се хвърляте с главата напред в нова връзка - отделете си време за емоционална почивка. Така доста вероятно ще си спестите болката от смъртта на новата Любов, на която също е било съдено да не бъде. Изчакайте, вашето време ще дойде.

Не демонизирайте човека, с който сте се разделили - каквото и да е направил,то е останало в миналото. Махнете с ръка и продължете. Не намразвайте себе си, ако смятате, че вината е ваша - дори така да е, не можете да върнете времето назад. Поучете се от грешките си и не ги повтаряйте никога.

Да пробваме ли отново? - Да, ако смятате че нещо наистина ще се промени. Колкото и да се мъчите, ако проблемите между вас още ги има, рано или късно ще си кажат думата. Животът променя хората - дайте си време да се опознаете, да видите дали новото ви Аз и новото Аз на любимия човек са съвместими. И ако не са - не си причинявайте допълнителни страдания.

Помислете какво ще му причините, ако повторите грешките си или какво ще изпитате, ако той отново извърши своите спрямо вас. Ако човек обича наистина, няма непростима грешка, няма и вина, която не може да бъде изкупена. 

Ами ако не е имапо проблеми, лъжи, изневери, ако просто сме престанали да се обичаме? - Продължете напред, от друго просто няма смисъл.

Усмихнете се, колкото и да е трудно. Не се затваряйте в себе си и не губете своята топлота. И не забравяйте, че е по-добре да си обичал и да си бил обичан, макар и за малко, отколкото никога да не си познавал любовта.

 

http://damnation.blog.bg/