Към 28.08 трябваше да взема някакви пари...

Не че като си платя наема и сметките няма да съм финиширала, но все пак си имам ритуал.

Винаги, когато взимам пари:

1) Вечерям навън.
2) Купувам си нещо дребно.
3) Мисля малко по-спокойно върху живота.
4) Хващам си такси - до където и да е.

Този път не направих изключение.

Съответно взимам някакви кинти и започвам да работя по схемата.

Муц-муц. Първо мисля за най-близките си... Какво по-близко и вярно същество имам от духовната сестра? Минавам през тях, купувам бира и засядаме да попиваме жега на нейния балкон. Говорим си... Все едни сериозни неща. И пак с кретенски оттенък.

Обсъждаме колко беше лесно в първи курс, колко сме били окрилени от целта да учим.... И като завършваме, какво правим??? Не е справедливо, твърде е пресиращо някак! Но измисляме някоя безумна идея, която е неосъществима, но забавна и продължаваме да се хилим. Подпрели пръсти на ръба на терасата, седнали на земята, вярващи, че всичко ще се подреди красиво и елементарно... Дееба идеалистките сме! Но май така и трябва:) Иначе можем спокойно да се погребем. Такива сме си. Добре, че е тя за подкрепа... 2.50 за PVC Загорка.

Муц-муц за чао. Някак окрилена хващам 76. Слизам на трета спирка и се мятам на жълта кола - иначе ще развяля ритуала: "Накъде, госпожице?" - "Към Попа" - "От къде искате да минем?" - "Булевард "България", "Нансен", оттам ме оставете до първият светофар след НДК, мерси", някак наизуст произнасям.

Таксито паркира. 3.20 - "Мерси, всичко добро!"

Шматкам се безцелно. Следващата уговорка е чак в 22.00 часа, тоест имам близо 120 минути за убиване.

Минавам през канала. Книги!!! Ехааа! Докосвам ги нежно, ровя като шибан плъх в кашоните. Спирам се на две. Чак тогава поглеждам мъжа, който ги продава. Казва ми: "За 5 лева са ваши, мило момиче". 5? Че това са пари за две бири... Не е ли смешно и 2 книги да струват толкова??? Да, взимам ги. Благодаря, и на вас всичко добро ви желая:) 5 лева!

"Искате ли пликче?" - "Не, мерси, ще си ги нося в ръка. Затрупана съм с PVC торбички и без това" - "И на вас всичко хубаво" - УСМИВКА:)

Сядам в Cross point. Замислям лека вечеря, няколко (около 100 страници), 2 бири и това е. Салата, 3 Becks-a и някакви картофи: 12 лева. Ок, оставям й 14. Днес съм решила да не мисля за пари и без това.

На прибиране си купувам кутия GD - 2.50.

И не, не ми е хубаво, че съм похарчила тези пари. Това всъщност няма грам значение.

Радва ме, че по всички инстанции, обслужващи сектори и прочее съм раздала усмивки.

Понеже хората наистина забелязват! Все още! Слава богу!

Продавачът на книги ми намигна някак съучастнически.

Сервитьорката в Cross-a ми се усмихна, защото не я юрках.

Продавачът на цигари изглеждаше по детски притеснен.

Хората в пъба изглеждаха толкова безрасъдно щастливи....

Прибрах се с 4 глави от книга повече, няколко килограма позитивизъм и ИСКА МИ СЕ - вяра. Че хората все още забелязват тези неща!

Понеже, ако няма стимул да харча с радост, за мен не съществува и причина да изкарвам пари.

Защото, ако животът толкова се е одърпал, та да не можем да се усмихваме... ебати, ще живея в манастир.

Ако не забелязваме дребните жестове и енергии, как да очакваме битието ни да се подреди от само себе си?

Към 28.08 това бяха добри изхарчени 30 лева.

Някак така, щастливо останали в покупко-продажния цикъл.:)))

http://julllinkata.blog.bg/