Когато бях малък имахме трима Сашковци в квартала. Имахме си дори един Кристиян. Не мога да бъда летописец за битието на тези четири личности, защото пътищата ни се разделиха отдавна. Всъщност, все още познавам двама Сашовци и имам чувството, че те са последните от своя вид...

Преди повече от две години се роди синът ми, започнах и аз като много татковци да бутам количката в парка или градинката. Сблъсках се с един странен свят на майки, памперси, слънчогледови семки и охкане, но това е друга тема, която може би ще отворя друг път... сега става въпрос за една ОГРОМНА липса в този странен свят. Липсата на Сашковци!

Не, не казвам, че хората не си кръщават децата Александър, но всичко Александровци до един са наричани .... Алекс. До скоро знаех за съществуването на само двама Алексовци и единият беше жена. Вторият Алекс е доста по известен, защото е футболист, но хората го знаят като Сашо Кривия. В една отвратително сладникава реклама на памперси с три майки-еталон, разбираме че нейният Алекс вече спи спокойно, а на Крис всичко му е шест. Дали е случайно, дали просто модата на имената е такава и майките по инерция наричат децата си на принципа на „най-малкото съпротивление"?

Не мисля! Миналото лято си направих следния емпиричен експеримент. Традиционно бяхме в парка със сина ми и традиционно тичах след него и връщах играчките на разплаканите деца, които той безцеремонно беше обрал. Наложи се да върна една количка и на Сашко...пардон, Алекс. Тогава реших да вкарам социален елемент в общуването на двегодишните: „Ето, тате, дай на Сашко твоята количка, той ще ти даде неговата и всичко ще е наред".

Да, ама не... откъм близката пейка, монотонното цъкане от трошащи се слънчогледови семки секна. Две шлюпки политнаха с интензивно въртене към събратята си покрили асфалта. ТЯ се изправи, безизразната глуповата полу-усмивка вече беше заменена от гримаса, издаваща неприязън, погнуса и крайна решителност да сложи нещата на мястото. Изпуснах количката, готов да се защитавам до последна капка кръв.

„НЕ Е САШКО!!!!!!.........КАЗВА СЕ АЛЕКС!!!!!!!!" Последният хрип беше придружен с рязко дръпване на пластмасовата играчка от ръцете на вече известния Алекс и изтегляне на заплашеното от възродителен процес дете, на безопасно разстояние от врага. Ние с Данчо подвихме опашки и признахме своята капитулация...